В исоките очаквания към „Черният Адам“ се оправдаха още след първия уикенд на филма по киносалоните. Лентата записа най-печелившия премиерен уикенд на филм с Дуейн Джонсън в главната роля за цялата му пъстра кариера дотук, а аудиторията възнагради мечтания проект на бившия професионален кечист с високи оценки по всички онлайн платформи – за разлика от критиците.
Процентите на одобрение на популярната платформа Rotten Tomatoes илюстрират противоречието съвършено: „Черният Адам“ има 40 процента от критиците в медиите и 90 процента от потребителите на уебсайта, в който влизат средно по над един милион души на ден. Кой е прав? Бидейки фен на Скалата от 9-годишен и пишещ или говорещ за кино в медиите от вече 10 години, принадлежа и към двете страни в своеобразния спор, но съм по-склонен да дам превес на зрителите.
Ако гледате филма и излезете с усещането, че не сте видели нищо революционно в жанра, че злодеят е бил изграден като личност на повърхностно, посредствено ниво, и че финалният му вид на екрана е бил продукт на доста зле обработени компютърно генерирани изображения, няма да споря с вас – ще сте напълно прави. Но това не прави „Черният Адам“ провал като филм.
Продукцията на Warner Bros. и DC Comics представя на аудиторията един от малкото останали супергерои от пантеона на модерната глобална митология, които досега не сме виждали на големия екран. Затова фокусът е стриктно върху неговата лична история – и антагонистът остава с недоразвити мотиви. Това е налице в повечето филми, които разказват истории за произхода на един или друг герой.
Ленти като „Батман в началото“ или „Железният човек“ обективно са много по-добри филми от „Черният Адам“ по ред параграфи – но и в тях злодеите заемат строго поддържаща роля спрямо главния герой. Например, в „Батман в началото“ Лиам Нийсън има около три светкавични монолога в рамките на последните 15 минути от действието, за да обясни радикалната психология на своя персонаж.
Другият антагонист във филма – доктор Джонатан Крейн, изигран от Килиан Мърфи – на свой ред мотивира налудничавото си поведение в не повече от няколко изречения. Съвсем друга е ситуацията в продължението, „Черният рицар“, където главният герой е изградена личност и съответно злодеите, Жокерът на Хийт Леджър и Харви Дент на Арън Екхарт, получават повече време за екранно развитие.
Затова и съм склонен да оправдая повърхностното, сякаш набързо насметено под метафоричния килим разкриване на антагониста в „Черният Адам“. Много по-важно в рамките на сюжета е плавното изграждане на главния герой, изигран от Дуейн Джонсън цели 15 години след първото изказване на интерес от страна на звездата към персонажа. А то до голяма степен е изпълнено безупречно.
Историята може да се проследи лесно и от зрители, които не са фенове на комиксите с главния герой, и представя протагониста като уязвима, емоционална, лесно грешаща личност, която възприема силите си праволинейно и без капка мъдрост. Взаимоотношенията му с другите герои във филма като Хоукмен и Доктор Фейт, както и с тийнейджъра Амон, добавят още необходими черти към образа му.
Джонсън блести в мечтаното си амплоа. Колосалното му физическо присъствие пасва идеално на персонажа, а харизмата му като филмова звезда в главна роля никога не е била по-завладяваща кадъра. Той командва екрана както в драматичните моменти, така и в комичните мигове, споделени най-вече с гореспоменатото момче Амон, с което героят на Джонсън има химия, много сходна с тази на Терминатора и малкия Джон Конър в „Терминатор 2: Денят на Страшния съд“.
Измежду поддържащите персонажи несъмнено най-много изпъква Доктор Фейт, изигран с достолепие, авторитет и премерена доза трагизъм от фантастичния Пиърс Броснан, за когото участието в подобни касови продукции вече е добре отработен навик. Отлично се представя и Сара Шахи в амплоато на археоложката Адриана, през чиито очи зрителят възприема действието и която играе ролята на котва за реализма в тона на повествованието.
А то определено има и политически оттенък, и то не какъвто биха си представили повечето хора. За първи път в американски филм за супергерой действието се развива в Близкия изток и американските персонажи са разглеждани от местното население във филма като нежелани агресори, които твърде дълго време са си затваряли очите за неправдите и ужасите в региона.
Това е важен елемент от филма, тъй като се отразява и на взаимоотношенията между Тет-Адам и останалите герои като Хоукмен, които следват стандартните морални принципи на американските комиксови персонажи. В крайна сметка посланието на лентата е категорично позитивно, но по-нюансирано и многопластово отколкото в повечето проекти от жанра.
На визуално ниво режисьорът Жауме Коле-Сера създава редица впечатляващи картини, включително портрети на силата на главния герой, и единственият му очевиден провал в този аспект е вида на злодея във финалната батална сцена, в която антагонистът изглежда като обрисуван с ефекти от 2002, а не 2022 година. Коле-Сера позволява на главния герой да бъде подобаващо брутален, какъвто е и в комиксите, без да пристъпва границите на категорията PG-13.
Финалната сцена от „Черният Адам“ – тази по средата на надписите – загатва за вълнуващо бъдеще както на героя, така и на цялата вселена на DC Comics и Warner Bros. Лошите страни на проекта могат да бъдат надмогнати в продълженията, стига положителните да си останат такива и занапред. Но в поддържането на филмови поредици Дуейн Джонсън е солиден като скала, тъй че съмненията са много малко.
Още от автора:
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Това е най-скъпата продукция в историята на Netflix
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
