Г олемите премиери в кината през последните две седмици са филми респективно от 1975 и 1982 година. „Е.Т.: Извънземното“ отново е в киносалоните по случай 40-ата годишнина от излизането си, а „Челюсти“ е обратно в кината... ами без особен конкретен повод. Но няма и нужда от такъв. Безсмъртни класики като тези два филма на Стивън Спилбърг са добре дошли в мултиплексите по всяко време.
Да преживееш адреналина на „Челюсти“ или съкрушителната емоция на „Е.Т.“ в огромен IMAX формат е самата дефиниция за кино преживяване. Ако Спилбърг се бе оттеглил от филмовата индустрия през 1982 година, в наши дни пак щяхме да говорим за него като за легенда, дори и само заради тези два филма и заради „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот“.
Именно неговата съвършена режисура и блестящата музика на Джон Уилямс в двете ленти превръщат „Челюсти“ в класически трилър, а не в евтин експлоататорски хорър. Неговото техническо майсторство и дълбокото му разбиране на човешкото състояние и емоции пък превръщат „Е.Т.“ във вечен хит, разплакал стотици милиони души при първото им гледане, сред които Роналд Рейгън и принцеса Даяна.
В наши дни към тези позитивни чувства се добавя и доза носталгия - най-търсеният емоционален ефект в големите продукции в наши дни. През месец юли тази година, в сърцето на лятото, което се счита за най-касовия кино сезон, най-актуалните ленти по салоните бяха великолепният „Топ Гън: Маверик“, продължение на филм от 1986 година; „Джурасик Свят: Господство“, шеста част от поредица, започнала през 1993-та; и „Елвис“, биографичен филм за легендарен музикант от средата на миналия век.
След още седмица пък най-интригуващото премиерно заглавие ще е „Аватар“ - лента от 2009 година, довела до революция в ходенето на кино посредством използваната 3D технология, благодарение на която филмът става най-касовият в историята на индустрията с приходи в размер над 2 милиарда и 800 милиона долара. А няма съмнение, че тези приходи ще се увеличат още повече в продължение на следващите няколко седмици.
Истината е, че киносалоните имат нужда от тази помощ при липсата на редовно излизащи касови продукции дори през лятото, които да привличат повече хора. Несъмнено има още редица класики, които много от нас с удоволствие биха гледали отново на кино – или за първи път, ако, както в случая с „Челюсти“ или „Е.Т.“, дори не са били родени – особено във фантастичния IMAX формат.
Предложенията могат да са много, но в рамките на този текст ще се спра само на няколко. Всъщност вече загатнах за едното от тях в един от горните параграфи, в който споменах името на един легендарен екранен археолог. Трудно си представям някой да откаже възможността да гледа който и да е от оригиналните три филма от поредицата „Индиана Джоунс“ на най-голям екран.
Екзотични локации, спиращи дъха приключения и авантюристичен дух, пропиващ всеки кадър от лентата, са елементи, които преследва почти всеки блокбъстър от последните 50 години. Някои сигурно биха поспорили, но надали някои други филми ги въплъщават по-точно от „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот“ и „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“.
Чудесен повод за пускането на тези ленти отново по кината би била премиерата на петата и последна част от поредицата, която се очаква през юни 2023 година. Именно това е маркетинговият подход, използван от „Аватар“ тази година, и ако други студия бяха решили да приложат идеята по-рано, може би определени техни продукции нямаше да се провалят във финансов аспект.
Най-крещящият пример е „Матрицата: Възкресения“: дързък и богат на идеи филм, който бе обречен на провал от Warner Bros. с решението на студиото да пусне лентата едновременно по киносалоните и в HBO Max. Ако „Възкресения“ беше предшестван по кината от оригиналната трилогия „Матрицата“, вероятно повече хора щяха да осмислят социокултурните му идеи, а не просто да влязат в салона с избледнели спомени за зрелищни боеве и забавени кадри с куршуми.
Революционните филми на братята Уашовски са толкова повече от смайващите визуални ефекти в тях, но никой не оспорва и техните качества и значение. Какво по-добро място да бъдат възприети от ново поколение зрители от IMAX салона? За съжаление, тази възможност бе пропусната и ще трябва да чакаме и да се надяваме на това до 30-тата годишнина от излизането на „Матрицата“ през 2029 година.
В наши дни филмите за супергерои са от малкото, чиито комерсиален успех е почти гарантиран. Жанрът има предани фенове, някои от които са станали такива едва през последните петнайсетина години, в които лентите с комиксови герои буквално започнаха да излизат през няколко месеца. Именно те могат да бъдат целевата аудитория на повторно пускане по кината на някои класики, стартирали този жанр.
„Супермен“ от 1978 година, „Батман“ от 1989-а, „Х-Мен“ от 2000 г. и „Спайдър-Мен“ от 2002-ра са все ленти, на които се приписва голяма част от заслугата за популяризирането или модернизирането на филмите за супергерои. Всеки един от тях е касов хит, уважаван както от поколения зрители, така и от критици, и за днешните млади фенове на жанра би било едновременно удоволствие и образование да ги гледат на най-големите екрани.
Финалът на една 20-годишна филмова история
Следовниците на фентъзито могат да си пожелаят „Властелинът на пръстените“ отново на кино, а феновете на гангстерските филми – „Кръстникът“ или „Добри момчета“. Опциите са неизброими и можем само да стискаме палци отново да видим любимите си класики на кино и потенциално да ги покажем в този формат и на децата си. А междувременно нека се надяваме и на повече атрактивни съвременни заглавия по салоните.
Още от автора:
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Това е най-скъпата продукция в историята на Netflix
