С лед като през 2013 година по кината излиза „Код: Олимп“, екшънът, в който Джерард Бътлър играе агент на Секретните служби, който охранява президента на САЩ жив по време на терористична атака срещу Белия дом, Бътлър получава красноречив имейл от Робърт Дауни Джуниър. По това време Дауни е несъмнено най-голямата и най-високо платена филмова звезда в света, в пика на своята популярност, акумулирана покрай участията му в хитове на Marvel Studios.
В имейла си Дауни моли Бътлър да продължава да прави филми като „Код: Олимп“, подчертавайки, че по кината неминуемо трябва да се прожектират такива ленти. По думите на Дауни, това е типът филми, с който той е израснал по киносалоните в Ню Йорк, филми, които карат публиката да се вълнува колективно, да провокира викове „Не!“, когато протагонистът прави неволна грешка, и аплодисменти, когато дойде щастливият край.
Бътлър разказа за този имейл едва преди няколко седмици, малко преди премиерата на новия си трилър „Твърдо приземяване“, пояснявайки точно какъв филм е искал да направи в случая. Бидейки вече изгледал лентата, мога само да изкажа надежда, че Робърт Дауни Джуниър също ще я гледа на кино, тъй като е именно типът филм, за който той говори в имейла от 2013-та към своя приятел Бътлър.
Тъй като с господин Дауни имаме възрастова разлика от почти 30 години, филмите, които той е гледал по кината в Ню Йорк, аз съм гледал по българските телевизионни канали. Но и аз съм израснал като зрител именно с чувствата, за което той говори: колективното вълнение, усещането за старомодност, симпатията към главните герои в заглавия като „Умирай трудно“, „Смъртоносно оръжие“ или „Ад в небето“.
„Твърдо приземяване“ в действителност следва примера и традицията, изградени от тези легендарни филми, и Джерард Бътлър в главната роля се доближава максимално до чаровното, симпатично и ненатрапчиво мъжкарско излъчване на звезди като Мел Гибсън и Брус Уилис. Лентата всъщност е по-добър пример за трилър от старата школа от самия „Код: Олимп“, за който стана дума в горните параграфи.
„Твърдо приземяване“ е по-икономичен и, вследствие на това, по-добър по много параграфи: сценарият е лишен от политически конотации, на фокус е личната драма на главните герои, самите те не са тренирани тайни агенти или нещо от този род, и съспенсът се генерира не толкова от постоянни експлозии или схватки, колкото от простото развитие на добре структурирания сюжет.
Бътлър влиза в амплоато на обикновен пилот от гражданска авиолиния, който е принуден да предприеме полет в лоши метеорологични условия. Ситуацията му е допълнително усложнена от факта, че трябва да превози на самолета си и охраняван затворник в лицето на персонажа на Майк Колтър. Нещата, разбира се, започват да се объркват ужасно на около 20-тата минута от лентата.
Екшънът в лентата е разпределен съвършено в хода на действието досущ като сос или подправка на вкусно ястие: началото е опознавателно, броят на поводите за екшън сцени започва да се покачва след завръзката и с наближаване на кулминацията те ескалират от обикновени юмручни схватки между двама души до експлозивна престрелка с десетки участници. Звучи елементарно, а толкова проекти в наши дни се провалят с гръм и трясък в опита да си постигнат този ефект.
Режисьорът Жан-Франсоа Рише всъщност е доста опитен в направата на трилъри от този тип, както в родината си Франция, така и от другата страна на Атлантическия океан. Ръката му е сигурна както при достоверното възпроизвеждане на самолетна авария във въздуха, така и в снимките на екшън на земята. Актьорският състав също си върши работата компетентно на този добре изграден фон.
А задачата им всъщност е да възпроизведат познати архетипи, без персонажите да изглеждат клиширано. Мускулестият и тих Майк Колтър безпроблемно се справя с ролята на затворник в търсене на изкупление; Йосон Ан влиза в амплоато на младшия пилот до героя на Джерард Бътлър; а Даниела Пинеда от последните два филма „Джурасик Свят“ играе главната стюардеса с нужната голяма доза уязвимост.
Но в крайна сметка нещата опират до Бътлър и неговото автентично изпълнение в централната роля. Актьорът не е комбинирал толкова ефикасно във филмите си геройски подвизи с отношението на нормален човек от всекидневието на зрителите от години. Положителният критически рейтинг от 77 процента в Rotten Tomatoes, необичайно висок за жанров проект с не дотам висок бюджет като „Твърдо приземяване“, е напълно оправдан.
Лентата може да се препоръча с чиста съвест и лекота на всеки фен на екшъните и трилърите, независимо дали е Робърт Дауни Джуниър или просто посетител на мол в нашите географски ширини. Но дори и да не сте такива, филмът прилага жанровата формула за успех достатъчно добре, за да се окаже в края на действието, че дори и да не сте влезли в киносалона с много оптимизъм, „Твърдо приземяване“ всъщност ви е забавлявал от сърце.
Още от автора:
Колко струва една номинация за „Оскар“?
За Холивуд, с любов и с омраза: „Вавилон“ на Деймиън Шазел
Неуспешната „Операция Форчън“ на Джейсън Стейтъм и Гай Ричи
Традиционният снобизъм и подборът за "Оскарите"
Този филм се подигра блестящо на Илон Мъск
Най-добрите от добрите: Топ филмите за 2022 година
Киносъбитието на годината или не: „Аватар: Природата на водата“
Коледният филм, от който не знаехте, че имате нужда
Спилбърг за Спилбърг: Израстването на един гений
Това е най-ирландският филм, който може да съществува
Нито комедия, нито ужас... но никой не може да му устои
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Това е най-скъпата продукция в историята на Netflix
