П реди почти два месеца написах статия за предстоящата епична битка на новия телевизионен сезон – тази между фентъзи сериалите „Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“ и „Домът на дракона“. Е, битката приключи и резултатите са налице, макар и да са кажи-речи толкова категорични, колкото и тези от българските парламентарни избори – тоест, никак.
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Измеримите индикатори в света на стрийминг услугите са много малко и твърде недостоверни. Данни за конкретната гледаемост на който и да е сериал или филм се предоставят единствено от платформата, която ги е продуцирала – и е в неин интерес всеки следващ неин продукт да изглежда като по-голям успех от предишния. Няма никакъв начин статистиките да бъдат проверени от трета, неутрална страна, нито да бъдат разбити в подробности в името на истината.
Затова и всеки втори сериал на Netflix е „най-гледаният в историята на Netflix”, независимо от силно въпросителните художествени качества на редица от тях, заради които платформата регистрира намаляващ брой абонати в две поредни тримесечия от тази година. Но що се отнася до „Домът на дракона“ и „Пръстените на силата“, то има някои сигурни числа, на които да се опрем.
Категорично ясно е, че по гледаемост онлайн сериалът на Amazon от Средната земя на Толкин побеждава този на НВО от света на Джордж Мартин. Това обаче означава твърде малко предвид факта, че НВО съществува и се предава като телевизионен канал по целия свят и мнозина – по около 30 милиона души всяка седмица, за да сме точни – използват именно това средство, за да следят „Домът на дракона“.
Затова и няма как да сравним това число – което, само по себе си, представлява феноменален резултат за глобална телевизионна аудитория – с 200 милиона души, които са гледали „Пръстените на силата“ по Amazon Prime Video. Колко от тези 200 милиона са гледали всички епизоди от край до край? Можем да зададем още ред въпроси от този род, но няма да получим отговор на нито един от тях.
Ясно е още, че „Домът на дракона“ генерира повече споменавания в социалните мрежи от „Пръстените на силата“, с което създава впечатлението за по-широка популярност. Факторите за това са два: по-важният от тях е, че „Домът на дракона“ е част от познатия свят на „Игра на тронове“, най-успешният сериал в историята на планетата, който се превърна в такъв в ерата на социалните мрежи и съответно има изградена огромна фен общност по тези платформи.
Вторият е твърдата решимост на определени лица с десни политически убеждения и на наивните хора, готови да им повярват, да дискредитират онлайн „Пръстените на силата“ като средство за лява политическа пропаганда, използвайки като доводи фиктивните си познания за света на Толкин. Негативизмът, разпръскван от тези тролове, безспорно играе своята роля, макар и не до степен, в която им се иска на самите тях.
Филмовите критици в англоезичните медии например останаха неповлияни от тази кампания. „Пръстените на силата“ има същия процент на критическо одобрение на сайта Rotten Tomatoes, който има и „Домът на дракона“ – около 85. Това число би следвало да ви каже най-красноречиво, че и двата проекта са постигнали своите художествени цели, включително от повествователна гледна точка, и резонно се разглеждат като успешни, независимо един от друг.
Негативните, политически мотивирани изказвания онлайн няма как и да заблудят истински фен на Толкин. Никой почитател, който е чел книгите на оксфордския професор повече от веднъж, няма да повярва на нелепите изявления, че героинята Галадриел е проводник на насилени феминистки послания в сериала. Основен елемент от арката на нейното персонално развитие и от пътя ѝ към постигане на мъдрост е превъзмогването на нейното нетърпение, граничещо с арогантност.
Не по-малко нелепа е и идеята на практика всички фентъзи персонажи да се играят от бели актьори. Толкин не заявява никъде в творчеството си, нито намеква, че няма как в Средната земя да има тъмнокожи хора, елфи, джуджета или полуръстове, а да му се вменяват расистки нагласи е нищо по-малко от обида към паметта му. И до днес са съхранени негови писма, в които той споделя отвращението си както от нацистката расова теория, така и от расовата сегрегация в Южна Африка.
Именно заради това откровено разпространяване на дезинформация и липсата на изградена фенбаза онлайн, каквато има „Игра на тронове“, успехът на „Пръстените на силата“ е толкова по-впечатляващ от този на „Домът на дракона“. Творчеството на Толкин носи старомодни послания за добро и зло и сериалът, верен на този дух, може би е неподходящ за част от невероятно циничната модерна аудитория.
Точно за тези хора продукцията на НВО от света на Джордж Р. Р. Мартин пък може да се окаже перфектна предвид липсата дори на един симпатичен, традиционен, морално уравновесен протагонист. Ала е очевидно, че има и достатъчно голям брой зрители за войната между силите в Средната земя. Сравняването на двата сериала със сигурност ще продължи и след излизането на респективните им втори сезони.
Дотогава всеки фен на която и да е от двете продукции следва да може да се надява, да търси новини и да спекулира свободно за съдбата на любимите си персонажи, без да му се налага да чете цели трактати от словесна онлайн омраза, базирани на доказуемо неверни факти. Ако и фентъзито до такава степен е загубило способността си да ни помага да бягаме от токсичната реалност, то какъв е смисълът от него?
Още от автора:
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Това е най-скъпата продукция в историята на Netflix
