Б уквалният и най-точен превод на английската дума “cinematographer” на български език е „оператор-постановчик“. Той е дясната ръка на режисьора на всяка снимачна площадка, отговорникът за суровия външен вид на продукцията преди добавянето на монтажни и специални ефекти. За да припознаят майсторството на тези хора, наградите „Оскар“ резонно имат отделна категория.
Сър Роджър Дикинс е бил номиниран в тази категория цели 16 пъти и е печелил статуетката два пъти: за „Блейд Рънър 2049“ през 2018 година и за „1917“ през 2020-та. Британската филмова академия е била не по-малко благосклонна към него и му е присъждала награда „БАФТА“ за операторско майсторство пет пъти. Името му носи авторитета на популярен режисьор и филмови звезди са се съгласявали да участват във филми, щом научат, че Дикинс ще е част от екипа на продукцията.
Breaking Baz: Oscar-Winner Sir Roger Deakins Says, “The Best Cinematography Hasn’t Been Nominated” This Year; Thinks Oscars Are “Snobby” About Cinematographers Of Popular Movies https://t.co/IJ6qvtIerJ
— Deadline Hollywood (@DEADLINE) March 12, 2023
„Най-доброто операторско майсторство тази година е във филм, който не е номиниран. […] Това е „Батман“. Той съдържа най-добрата работа зад камерата, според мен. Причината, поради която не е номиниран, е чиста и проста: снобизъм. Налице е нечестна тенденция да бъде избягвана вселената на Marvel и други популярни вселени.“
Амин.
Около 24 часа преди наградите „Оскар“ да бъдат раздадени, една абсолютна легенда на седмото изкуство, визионер с неоспорими качества и безупречна професионална репутация, градена в продължение на няколко десетилетия и от двете страни на Атлантическия океан, обобщи реалността, в която живее американската Академия от години. Това е и реалността на „Оскар“-ите тази година.
Статуетката за най-добър филм, наред с още седем приза, включително и за най-добра режисура, взе „Всичко навсякъде наведнъж“ на студиото A24, който вече е най-награждаваният филм в историята на киното, според определени статистики. Очаквам да бъде обявен още за най-великия филм за всички времена, да добавят към него монтаж как Мишел Йео пребива дон Вито Корлеоне, Чарлс Фостър Кейн, Гандалф и Батман, и да изстрелят дигитално копие в космоса.
Все така на никой няма да му пука.
Лентата е абсурдистка комедия за паралелни реалности и различни версии на едни и същи личности. С други думи, филмът използва същите сюжетни механики, за да изрази същите послания като касовите хитове „Отмъстителите: Краят“ и „Спайдър-Мен: Няма път към дома“. За съжаление, те не са продукции на студиото A24. Те са продукции на Marvel Studios и комбинираните им приходи възлизат на около 5 милиарда долара.
С други думи, на доста хора по планетата Земя им пука за тях. Доста хора бяха докоснати емоционално от тях. Доста критици – всъщност почти всички, 94 процента в случая на „Краят“ и 93 процента в случая на „Няма път към дома“, според платформата Rotten Tomatoes – дадоха положителни оценки за тези филми, за различните елементи от направата им, и анализираха дълбокия им ефект върху глобалната популярна култура.
Преди 19 години, когато „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ заслужено спечели 11 „Оскар“-а, това може би щеше да е причина двата филма от горния параграф да бъдат поне номинирани в категорията за най-добър филм или дори да спечелят, ако конкурент не им беше шедьовърът на Питър Джаксън. В онази реалност може би и „Батман“ щеше да получи номинация за операторско майсторство. Но Академията остави тази реалност в миналото си.
„Причината […] е чиста и проста: снобизъм.“ Това е целият анализ на наградите „Оскар“, който имате нужда да прочетете. Но ако искате да задълбаете повече в проблема, то можете да изгледате видеото, приложено под този параграф, чието заглавие съдържа въпрос, който на този етап до голяма степен звучи като реторичен: „Стават ли филмите с „Оскар“ за най-добър филм все по-лоши?“.
Ще си позволя да използвам заключението от клипа, постигнато чрез статистически анализ: в наши дни пропастта между масовата аудитория и награждаваните филми е по-голяма от когато и да е било в историята на киното. Големите американски студия са се профилирали в направата на огромни развлекателни продукции за световната публика и са предизвикали създаването на малки компании като A24, които на свой ред са се специализирали в направата на нискобюджетни престижни ленти.
От това не печели никой. Да, А24 очевидно вече e натрупало 49 номинации за „Оскар“ в различните категории за около 10 години от основаването си. В тях се включват и два „Оскар“-а за най-добър филм: за „Лунна светлина“ от 2017 година и за „Всичко навсякъде наведнъж“. Шефовете на студиото несъмнено са взели добри парични бонуси покрай тези успехи и ако това е била целта им, то е постигната.
Но не всяко малко независимо студио е А24.
А и въобразява ли си някой, че тези филми оставиха какъвто и да е отпечатък върху духа на времето (zeitgeist-а) си, върху популярната култура, дори върху развитието и историята на киното като изкуство или индустрия? Отговорът е категорично „не“. Едновременно с това филмите, които оставят такъв отпечатък и в чиято направа често е вложена голяма доза майсторство, какъвто е случаят с операторската работа по „Батман“ тази година, просто биват пренебрегнати като „пуканкови филми“.
Да, потокът от пари си тече, призовете продължават да се раздават, но киното губи престижа си, популярността си, губи социалната си есенция, когато пропастта между филми, които се награждават, и филми, които реално се гледат по целия свят, е толкова голяма. Функцията на филмовите звезди на наградите „Оскар“ вече не е да печелят, а да презентират статуетките в отчаяни опити да генерират телевиозинни рейтинги, каквито няма да бъдат постигнати при настоящото положение.
Тази ситуация не е налице от тази година. Писах текстове с подобен тон и послание през 2018-та, през 2019-та, дори през пандемичната 2020-та, тъй като по това време от годината просто не ми остава друг избор: това е основната тема от света на киното. Промяна все така няма. За щастие, с раздаването на „Оскар“-ите циркът на абсурда, който е ежегодният сезон на наградите, приключва, и можем да се върнем към това, което киното винаги е било и ще бъде: гледането на филми по киносалоните.
Още от автора:
На раменете на Роки Балбоа: „Крийд III“ е истински нокаут
Когато не можеш да върнеш времето назад: „Ант-Мен и Осата: Квантомания“
Най-добрият филм на Джерард Бътлър от години насам: „Твърдо приземяване“
Колко струва една номинация за „Оскар“?
За Холивуд, с любов и с омраза: „Вавилон“ на Деймиън Шазел
Неуспешната „Операция Форчън“ на Джейсън Стейтъм и Гай Ричи
Традиционният снобизъм и подборът за "Оскарите"
Този филм се подигра блестящо на Илон Мъск
Най-добрите от добрите: Топ филмите за 2022 година
Киносъбитието на годината или не: „Аватар: Природата на водата“
Коледният филм, от който не знаехте, че имате нужда
Спилбърг за Спилбърг: Израстването на един гений
Това е най-ирландският филм, който може да съществува
Нито комедия, нито ужас... но никой не може да му устои
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!