М атериализмът, алчността и богатството са обект на осмиване и сатира от векове насам във всички изкуства – и киното не прави изключение. Но нашето съвремие, белязано от токсичните социални мрежи и празните гръмки фрази, създава нова призма, през която тези познати мотиви могат да бъдат разгледани, и тя очевидно е твърде изкушаваща за редица чудесни филмови разказвачи през настоящия сезон.
Европейската ко-продукция „Идиотският триъгълник“ бе сред водещите заглавия на фестивала „Киномания“ тази година и представи на артпубликата социална сатира именно в тази насока. Лентата е номинирана за „Златен глобус“ за най-добър филм. Изненадващият минихит по кината „Менюто“ със страхотните Ралф Файнс и Аня Тейлър-Джой в главните роли също представи прочит на някои от тези теми и резонно донесе номинации на двамата изпълнители в съответните им категории.
Социална сатира и отлична актьорска игра правят „Менюто“ неустоимо
Най-гледаният филм в Netflix от Коледа насам, „Вади ножовете 2“ на режисьора и сценарист Райън Джонсън, не е изключение от видимата тенденция. Ала лентата изпъква особено дори сред качествени заглавия като двете, посочени в горния параграф, с изключително актуалния персонаж Майлс Брон, изигран от Ед Нортън, който е болезнено точна карикатура на фигури като Илон Мъск и Доналд Тръмп.
С речник, изпълнен почти изцяло с лексикално погрешни, банални и изпразнени от съдържание лозунги, Брон е милиардер начело на технологична компания. Звучи познато, нали? Излизането на „Вади ножовете 2“ едновременно със закупуването на социалната мрежа Туитър от вездесъщия Мъск е твърде забавно и показателно съвпадение, за да бъде игнорирано.
Великите разказвачи на своето време често стават неволни участници в подобни съвпадения. Историята помни немалко примери, но един от по-скорошните бе „Черният рицар: Възраждане“, филмът за Батман на Кристофър Нолан от 2012 година, написан и заснет броени месеци преди движението „Окупирай Уолстрийт“ и изобразяващ сцени на масово обществено неподчинение на база на икономическо неравенство. Лентата излезе малко след демонстрациите в Ню Йорк.
Тези съвпадения не са случайност. Те показват ясен допир на твореца с духа на времето или „zeitgeist“-а, ако предпочитате претенциозната немска чуждица, в който той живее. Предишните филми на Райън Джонсън неизменно бяха обект на масово критическо одобрение, и то напълно заслужено. Фактът, че сега е споменаван наравно с легендарно име като Нолан, е красноречив.
Във „Вади ножовете 2“ Джонсън сатиризира не само арогантното поведение и речника на своята набелязана жертва. Той показва колко празни са човешките му връзки, фалшивите му приятелства, дори предполагаемите му постижения. Под ударите на ироничния сценарий попадат и повечето познати на милиардера, които са карикатура до карикатура, устати, шумни глупаци от различни сфери на живота, обединени единствено от желанието да се възползват от богатия си приятел.
В ролите влизат способни изпълнители като Дейв Батиста, Кейт Хъдсън и Катрин Хан, които видимо се забавляват с възможността да изиграят актуални стереотипи като празноглав модел, амбициозен политик или крайнодесен онлайн провокатор. Лентата е изпълнена и с редица мимолетни появи на звездни имена като Хю Грант, Итън Хоук и Карийм Абдул-Джабар, които изпъстрят филма още повече.
Тук някъде следва да си дадем сметка, че осем параграфа след началото на текста, името на главния герой все още не е споменато. Не, това не е Майлс Брон, макар и действието до голяма степен да се върти около персонажа на Едуард Нортън. Филмът все пак се казва „Вади ножовете 2“, тъй като главният герой е частният детектив Беноа Блан на Даниел Крейг.
И именно това илюстрира най-голямата слабост на лентата за зрител, който не иска да се ангажира с търсене на социален подтекст и не е дотам в крак с американската попкултура. „Вади ножовете 2“ позира като детективска мистерия и представя основните елементи на такава: има убийство, самоличността на извършителя е загадка, известен детектив разследва случая и талантливата Джанел Моне изиграва прекрасно близначки с различни прически, акценти и пътища в живота.
Но лентата е далеч по-ангажирана с това да иронизира поддържащите персонажи и да намигва към публиката със споменаването или появата на известни личности. Криминалната интрига се оказва разплетена по не дотам удовлетворяващ начин и базирана на далеч по-елементарни действия и мотиви в сравнение с първия „Вади ножовете“. Тук Беноа Блан функционира само като аксесоар за придвижване на действието напред и героят не е развит като личност по какъвто и да е начин.
Във „Вади ножовете“ Райън Джонсън сатиризира отровните семейни отношения в един богат клан също толкова ефикасно, но и зададе модерен стандарт в писането на логически издържана детективска мистерия. Продължението е престижна социална сатира с амбиции за филмови награди, маскирана като жанров филм, на когото неангажираните фенове няма да се зарадват толкова, колкото би им се искало.
Това нито променя, нито отстранява положителните качества на продукцията – и за зрителите, живеещи в западния новинарски поток, както и за информираните критици, лентата е пленително преживяване. Но ако искате да гледате още по-добър филм с убийство и мистерия, и сте забравили или не сте гледали първия филм, то определено бих го препоръчал пред продължението му.
Още от автора:
Най-добрите от добрите: Топ филмите за 2022 година
Киносъбитието на годината или не: „Аватар: Природата на водата“
Коледният филм, от който не знаехте, че имате нужда
Спилбърг за Спилбърг: Израстването на един гений
Това е най-ирландският филм, който може да съществува
Нито комедия, нито ужас... но никой не може да му устои
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Това е най-скъпата продукция в историята на Netflix
