З амъкът Шийон, на Женевското езеро е един от най-посещаваните и фотографирани исторически монументи в цяла Швейцария. Световната си слава архитектурното бижу дължи на Байрон и неговата прочута поема „Шийонският затворник“ от 1816 г., която поставя това историческо място на световната културно-историческа сцена. Сюжетът на поемата се базира на реални събития – зад стените на замъка се крие история за пленничество, самота и непоколебим дух, историята на Франсоа Бонивар, превърната от лорд Байрон в безсмъртна поетична легенда.
По заповед на херцог Карл III Савойски Бонивар е затворен в замъка между 1530 и 1536 г. Едва на 29 март 1536 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета и пленникът е освободен. Векове по-късно именно Байрон увековечава съдбата му в поемата си, превръщайки мрачните подземия в символ на страданието, но и на човешката устойчивост пред лицето на несгодите. Романтичният ореол на замъка се допълва и от творчеството на Жан-Жак Русо, Пърси Биш Шели, Виктор Юго и Александър Дюма, чиито произведения допринасят за превръщането му от историческа крепост в място, където историята и литературата се преплитат в едно цяло.
- От Бронзовата епоха до наши дни
Историята на района ни връща назад чак до Бронзовата епоха, когато се счита, че е имало следи от човешко присъствие. По-късно римляните вероятно първи осъзнават военното и търговското значение на мястото и създават малко селище в района. През ранното Средновековие територията е контролирана от епископите на Сион, преди да привлече вниманието на графовете на Савоя. Макар първото писмено споменаване на замъка да датира от 1150 г., вероятно той е построен още през XI век. Донжонът – главната укрепена кула – и параклисът се смятат за най-старите части на комплекса, изградени в края на същото столетие.
През XII и XIII век графовете на Савоя укрепват властта си около Женевското езеро, като владенията им обхващат приблизително две трети от територията на днешна френскоезична Швейцария. Контролът върху долината на Рона и проходите Симплон, Мон Сени и Големия Сенбернар им осигурява влияние върху търговските маршрути между земите на днешна Франция и Германия и Италия. През 1214 г. граф Тома I основава Вилньов, южно от замъка, който се превръща в пристанище за търговия по Женевското езеро. Благодарение на приходите от данъци и завоевания Шийон се утвърждава като важен административен и финансов център на северните савойски владения.
Графовете Тома I и Пиер II отделят особено внимание на укрепването и разширяването на крепостта с помощта на архитекта Пиер Мание. През 1240-те години Пиер II предприема мащабни строителни дейности, които променят облика на Шийон. Наред с отбранителните съоръжения се появяват представителни помещения, елегантни зали с изглед към езерото и калдъръмени дворове с неправилна форма. Замъкът се превръща в княжеска резиденция, където местната аристокрация участва в тържествени събития. Стенописите от XIII и XIV век, запазени до наши дни, напомнят за тази епоха. Савойските владетели пребивават там предимно през лятото, докато назначен управител остава целогодишно, за да се грижи за държавните дела. Именно от времето на Пиер II датират и подземията, които по-късно ще придобият световна литературна слава.
През XIV и XV век Савойската династия изгражда други резиденции и Шийон постепенно губи предишното си значение. Административните и финансовите дейности са преместени в Шамбери, а дворът се установява последователно и в Рипай, Тонон и Льо Бурже. Амадей VIII, граф от 1391 до 1440 г. и херцог на Савоя от 1416 г., прави опит да възстанови блясъка на замъка, като възлага на главния си дърводелец Аймонет Корнио (ок. 1402–1453) да промени отбранителните съоръжения на кулите и стените. Избирането на Амадей VIII за антипапа Феликс V през 1439 г. слага край на по-нататъшните му планове за Шийон.
През 1530 г. в замъка е затворен Франсоа Бонивар (1493–1570) – бивш католически приор на „Св. Виктор“ в Женева, известен с протестантските си убеждения и бурния си личен живот. Те предизвикват недоволството на херцог Карл III Савойски, ревностен католик, по чиято заповед Бонивар е лишен от свобода. Според преданията той е прикован към един от каменните стълбове в подземията. На 29 март 1536 г., след тридневна обсада, войските на протестантския кантон Берн превземат крепостта и освобождават пленника.
Под бернско управление Шийон остава крепост, склад и затвор в продължение на около 260 години. Използван е също като болница и като резиденция на управителя на Веве. Помещенията са преустроени за войници и чиновници, укрепленията са приспособени за огнестрелни оръжия, а подземията се използват за складове на швейцарски кораби. В началото на XVIII век старият средновековен подвижен мост е заменен с нов. През 1733 г. бернските власти напускат замъка и се преместват в по-удобни жилища във Веве. През 1785 г. е обсъждано превръщането на Шийон в голям житен склад, но високата влажност заради близостта до езерото осуетява проекта.
През 1798 г. френскоезични жители на Монтрьо и Веве, подпомогнати от войски на революционна Франция, завземат замъка без съпротива от бернците. От 1803 г. собствеността върху него принадлежи на кантон Во. През XIX век Шийон продължава да служи за съхранение на боеприпаси, включително барут, и като затвор, чиито обитатели понякога общуват с туристите. В края на столетието швейцарският археолог Алберт Наеф (1862–1936) започва поредица от реставрационни дейности, които продължават и днес. Въпреки промените във властта и предназначението си замъкът никога не е разрушаван, а общият му облик се е запазил в продължение на почти осем века.
- Архитектура и литературна слава на замъка Шийон
С дължината си от 110 м и ширината до 45 м замъкът Шийон напомня на кораб, чиито каменни корпус и кули се издигат над водите на Женевското езеро. Комплексът е запазил основния си облик през почти осем века и никога не е бил разрушаван.
Подземията са издълбани направо в скалната основа на замъка. Сред запазените следи от по-късната му литературна история е името на лорд Байрон, изсечено върху каменен стълб в килията, в която според традицията бил затворен Франсоа Бонивар
Сред най-ценните паметници в замъка е параклисът „Свети Георги“, украсен със средновековни стенописи на старозаветни пророци и новозаветни апостоли. В Голямата зала на управителите е запазен и гербът на Савойската династия, датиращ от 1340-те години.
През последните три столетия Шийон привлича писатели със своята архитектура, необикновено минало и алпийски пейзаж. Сред творците, свързани с неговата слава, са Жан-Жак Русо, Йохан Волфганг фон Гьоте, лорд Байрон, Пърси Биш Шели, Уилям Уърдсуърт, Виктор Юго, Александър Дюма, Чарлз Дикенс, Марк Твен, Хенри Джеймс и Ърнест Хемингуей. Русо споменава замъка в романа си „Юлия, или Новата Елоиза“, публикуван през 1761 г., но именно поемата на Байрон „Шильонският затворник“, написана през 1816 г., превръща мястото в притегателен център за многобройни посетители. През 1880 г. Марк Твен също го посещава и остава впечатлен въпреки наплива от туристи. Така Шийон придобива слава, която надхвърля архитектурната му стойност: той се превръща в истинска легенда, както в културните среди, така и в литературните.
Още от автора:
От водна кула до пазител на морските тайни: Вторият живот на Поморийската кула
Загадката Бегликташ - какво крият каменните гиганти на Странджа?
Фар Шабла - какво крие най-старият действащ фар по нашето Черноморие
Българският мост към Антарктида: Историята и мисията на НИК-421 „Св. св. Кирил и Методий“
По стъпките на цар Самуил – Траянови врата
Дяволският мост – една легенда издялана в камъка
Варненският некропол - най-старото златно съкровище в света, мистерии и факти
Неразказаната история на двореца „Врана“: От чифлика до перлата в царската корона
Българската следа на Антарктида: История и наука на Ледения континент
Тайните на Вавелския замък: Вековна история, кралски тайни и легендата за свирепия дракон
Солна мина "Величка": Как "бялото злато" създаде подземен свят на изкуство и легенди
Самуиловата крепост - тихият свидетел на една невиждана жестокост
Бурната история на храм-паметника "Александър Невски"
Стобските пирамиди – място, където природата и въображението се срещат
Мистериите на „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост в България
Опознай България за един ден: Културно-историческа разходка в дома на компютъра – град Правец
От езическо светилище до християнски храм: Историята на Цари Мали град
50 интересни факта за българските планини
Магичната красота на Царска Бистрица
Шумерите: Цивилизацията, която даде старт на човешката история
Между невинност и съблазън: Жената в света на Ботичели
Махала Баба Стана - историята на една чудна местност, която остава скрита за мнозина
Тайните на Античната куполна гробница край Поморие, в която времето е спряло
30 интересни факта за Райна Княгиня
Рилската света обител в 30 уникални факта
Какво трябва да знаем за една от най-страшните природни стихии – земетресенията
Земята отвътре – какво се крие под земната повърхност – интересни факти и теории
Тъмната страна на Луната – факти и спекулации около земния спътник
Образователни постижения през Възраждането – кое е най-значимото и защо?
Назад към корените ни: Кои са най-чудатите факти за българските владетели
Уникалната и странна съдба на църквата "Света София" в столицата
Тайните на ароматерапията и как да я използваме ефективно в нашето ежедневие
Мистериите по българските земи – какво знаем за древния град Хераклея Синтика
Днес знаем цената на всичко, но не и истинската стойност на важните неща
30 невероятни факта за ацтеките
Какво се крие зад фамилията Рокфелер?
Проверете знанията си: 50 географски факта за България
„Аз съм държавата“: Лудостта на Краля Слънце и „позлатената клетка“ Версай
