Мистериите на „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост в България|Vesti.bg

Н а брега на река Дунав, край град Видин се намира единствената напълно запазена средновековна крепост у нас – „Баба Вида“. Тя е била едновременно отбранително съоръжение и владетелски замък. С повече от две хилядна история, гордо стои на Дунавския бряг и напомня за отминалите си славни дни. Обвита в легенди и мистерии, крепостта е сред 100-те национални обекта на България и се радва на стотици посетители всяка година, макар, че според мен са крайно недостатъчно за замък с такава архитектура, на толкова години и в това направо чудесно състояние за своята достолепна възраст.

Легендата за крепостта

Още от незапомнени времена се носи старо предание за могъщ български владетел, който управлявал земи, простиращи се от Карпатите до величествената Стара планина. Когато починал, трите му дъщери наследили богатството и земите му. Най-младите – Кула и Гъмза, побързали да се омъжат, водени повече от момински каприз, отколкото от разум. Но съдбата им поднесла тежко изпитание – съпрузите им се оказали хора без чест и добрина, които прахосали всичко придобито и довели земите им до разруха.

Съвсем различен бил пътят на най-голямата сестра – Вида. Тя избрала самотата, вместо прибързан брак, и насочила силите си към защита на наследените владения. Под нейната твърда ръка и мъдро ръководство се издигнал непристъпен замък край бреговете на Дунав. Годините минавали, нападатели и завоеватели се изправяли пред стените му, но Вида винаги успявала да защити своя народ. Дълбока старост я застигнала между същите каменни крепости, които сама изградила, а жителите от околността я почитали като своя благодетелка и покровителка. След смъртта ѝ хората решили да увековечат нейната доблест: замъкът бил наречен на нейно име – „Баба Вида“, а кулите му – „Бабини Видини кули“, за да се помни завинаги силната и смела българска господарка.

История на замъка

Легендите са задължителни за фолклора на всяко място и кой знае, може би има зрънце истина в тях, но все пак да не забравяме, че крепостта има своята история, която не е по-малко мистериозна и интересна от легендата.

Крепостта „Баба Вида“ се разпростира върху площ от близо 9,5 декара и е обгърната от дълбок защитен ров – шестметрова пропаст с ширина около 12 метра, която някога била пълна с вода от Дунав. Архитектурата ѝ представлява неправилен четириъгълник с приблизително 70 метра дължина на всяка страна. Тук се издигат две последователни крепостни стени: вътрешната – по-масивна и висока, украсена с девет кули, и външната – по-ниска, защитена от две кули. Между тях се оформя просторен двор, който в миналото е служил за защита и вътрешно придвижване.

Достъпът до замъка е бил възможен единствено откъм север, откъдето стражевата кула пази входа. В стародавни времена до нея се стигало по дървен подвижен мост – днес заменен с каменен – който се спускал над водния ров. Преминеш ли през него, попадаш в първия вътрешен двор, където някога кипял животът на защитниците на крепостта.

„Баба Вида“ е свидетел на повече от две хилядолетия история. Първите укрепителни съоръжения на това място са издигнати още в Античността, а същинската крепост започва да се оформя през Х век върху останки от римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники се споменава, че видинските стени издържали осеммесечна обсада от войските на император Василий II – свидетелство за тяхната сила и непреклонност.

По време на Второто българско царство крепостта се превръща в най-значимия отбранителен център на Северозападна България. Най-големият ѝ подем и развитие настъпва при цар Иван Срацимир, който управлявал Видинското царство и използвал замъка като своя резиденция. Именно тогава е изградена и прочутата Срацимирова кула – великолепен образец на средновековното строителство, достигащ 16 метра височина. Тухлените орнаменти – розети, паници и символи, сред които според някои изследователи се откроява и надпис „Шишман“ – все още красят стените ѝ. Нейното подножие пази и изхода на таен проход, водещ извън крепостта, направен с цел евакуация при евентуални нападения, както и тайни излизания от замъка за предаване на съобщения.

По Време на турското робство „Баба Вида“ продължава да има важна защитна роля. Стените са подсилени с бойници и казармени помещения, а конструкцията е пригодена за оръжията на новото време – пушки и малокалибрени оръдия. От втората половина на XVIII век до началото на XIX век крепостта функционира като затвор. Тогава се извършват и редица надстройки – тухлени пояси над вътрешната стена и покриви върху кулите. Някога българските кули са завършвали със зъбери – страховити каменни „корони“, подобни на онези по средновековните крепости във величествения ни минал свят. Замъкът е сложно устроен и удивлява посетители, учени и археолози и до днес.

Крепостта е била свидетел на мирни времена и кървави битки. С мъка е стояла и е гледала падането на България под турско робство и пълната разруха, последвала след това. „Баба Вида“ е видяла и множество славни дни и дали легендата за тази смела и силна жена е опазила крепостта цяла или нещо друго, което е пречело на поробителите да я разрушат, не знам, но е факт, че мястото е уникално, зареждащо и повод за гордост. Замъкът е не просто символ на град Видин, той е символ и на цяла България – доказателство за българския гений, издръжливост и непреклонност.

Още от автора:

Опознай България за един ден: Културно-историческа разходка в дома на компютъра – град Правец

От езическо светилище до християнски храм: Историята на Цари Мали град

50 интересни факта за българските планини

Магичната красота на Царска Бистрица

Шумерите: Цивилизацията, която даде старт на човешката история

Между невинност и съблазън: Жената в света на Ботичели

Махала Баба Стана - историята на една чудна местност, която остава скрита за мнозина

Тайните на Античната куполна гробница край Поморие, в която времето е спряло

30 интересни факта за Райна Княгиня

Рилската света обител в 30 уникални факта

Какво трябва да знаем за една от най-страшните природни стихии – земетресенията