З а да отбележи Международния ден за слагане край на безнаказаността за престъпления срещу журналисти на 2 ноември, „Репортери без граници“ (RSF) представя профилите на 33 „хищници срещу свободата на печата“, които са взели под прицел журналисти и медии през 2026 г.
Какво е общото между тях? Омразата към свободата на печата. Техните оръжия може и да се различават, но целите им са едни и същи: да заглушат независимите гласове и да потъпчат правото на информация.
Техните методи за запушване на устата на пресата включват убийства, затвор, пропаганда и армии от тролове. Този шеговит списък с „награди“ подчертава разнообразието и бруталността на тактиките, използвани за задушаване на журналистиката.
След като миналата година за малко не влезе в списъка, американският президент Доналд Тръмп заслужи мястото си в Списъка на хищниците срещу свободата на печата за 2026 г. в резултат на ужасяващата си история от атаки срещу пресата след по-малко от две години от втория си мандат.
Въпреки че той може и да не прибягва до същите смъртоносни тактики като някои от колегите си хищници, той затвърди приемането си в този клуб от репресивни фигури и сили чрез съгласувани усилия през втория си мандат да сведе журналистиката до политическа пропаганда в САЩ, които сега заемат 64-то място в световния индекс за свобода на печата на RSF.
Неговата офанзива срещу пресата все повече излиза извън рамките на реториката и публичните политики, разпростирайки се до физически ограничения, налагани на журналисти.
Познатите лица в списъка включват неизменните Владимир Путин (Русия) и Даниел Ортега (Никарагуа). Тази година, за пореден път, рецидивистите в категорията „сигурност“ остават обезпокоително недосегаеми – от израелските въоръжени сили през мексиканските картели до Китайската комунистическа партия.
Правителството на Бенямин Нетаняху, заедно с израелските въоръжени сили, продължава репресивната си политика срещу журналистите в Газа, Западния бряг и Ливан. Китай на Си Дзинпин остава най-големият затвор за журналисти в света. Мексиканските картели подклаждат климат на терор в страна, която уж е в „мир“, където организираната престъпност убива по близо един журналист на месец от началото на годината.
Ново попълнение в тази категория е египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси. Само през последните няколко седмици неговият режим задържа журналисти от уебсайта за проверка на факти Matsaddash и спря основния новинарски уебсайт Mada Masr.
В категорията „правни мерки“ президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се присъединява към редиците на хищниците срещу свободата на печата като турския президент Реджеп Таийп Ердоган и конгломерата, воден от индийския предприемач Гаутам Адани – актьори, които се опитват да криминализират журналистиката чрез злоупотреба с съдебни производства срещу медии и журналисти.
Свободата на печата е сериозно подкопана и от онези, които всеки ден се стремят да разрушат доверието в пресата, възползвайки се от възможностите за репресиране на журналистиката, създадени от икономическия срив на медиите.
В категорията „социални мерки“ присъствието на субекти като Батальона за бърза комуникационна интервенция (BIR-C) в Буркина Фасо и OpIndia в Индия илюстрира друга обезпокоителна тактика: разпалване на обществена омраза чрез дигитални атаки срещу независимата журналистика, организирани или подкрепяни от хората на власт.
В Аржентина президентът Хавиер Милей, чийто любим лозунг е „не мразим журналистите достатъчно“, използва тази стратегия на най-високо държавно ниво. Според анализ на RSF той е публикувал над 1600 публикации в профила си в X, враждебни към пресата, само за 47 дни между април и май 2026 г.
В категорията „икономика“ технологични гиганти като Alphabet и Meta, влиятелни милиардери като Бидзина Иванишвили и Венсан Болоре и политически фигури като Владимир Табак илюстрират гамата от стратегии, включващи финансов натиск за отслабване на независимите медии, въздействие върху тяхното финансиране и подкопаване на тяхната редакционна независимост.
„Списъкът на хищниците срещу свободата на печата е малко като версията на RSF за наградите „Златна малинка“: шеговит почетен списък с най-лошите атаки и злоупотреби, насочени срещу пресата. Въпреки че списъкът е субективен, той включва само лидери и организации, които през една особено богата на събития година са показали неоспорима решимост да вземат под прицел медиите.
Някои фигури отпаднаха от списък и няма да ни липсват, като Али Хаменей (Иран), Николас Мадуро (Венецуела), Виктор Орбан (Унгария) и Александър Вучич (Сърбия), но други вече се появяват, за да заемат тяхното място. По-сериозно казано, Списъкът на хищниците срещу свободата на печата надгражда Световния индекс за свобода на печата на RSF, който подчертава как се е развила свободата на печата във всяка страна всяка година, и обръща прожектора, за да идентифицира субектите, отговорни за спада на свободата на печата.
Зад статистиката, спънките и препятствията стоят ясни линии на отговорност. Независимо дали прибягват до физическо или словесно насилие, правни злоупотреби, сплашване, дигитална манипулация на фактите или икономически натиск, тези хищници споделят една и съща цел: да попречат на журналистите да вършат работата си и да лишат гражданите от информация от независими източници.
RSF не си измисля нищо, всеки хищник има собствен профил, представен като вид стена на срамa, който показва неговото минало, реторика и избрано оръжие. Идентифицирането на хищниците срещу свободата на печата, разкриването на техните методи и документирането на техните злоупотреби означава отказ да се позволи атаките им да се превърнат в норма. Срещу онези, които се опитват да наложат мълчание, RSF ще продължи да назовава онези, които убиват журналистиката“, категоричен е генералният директор на RSF Тибо Брутен.
Едно от най-значимите събития не се вижда веднага в списъка за 2026 г.: няколко от фигурите, посочени в списъка за 2025 г., отбелязаха драматичен изход. Али Хаменей (Иран) беше убит при американски удар по време на войната с Израел и САЩ, докато Николас Мадуро (Венецуела) сега е държан във федерален затвор в Съединените щати.
Междувременно Виктор Орбан (Унгария) и Александър Вучич (Сърбия), чиито изборни поражения се очаква да ги държат далеч от властта в обозримо бъдеще, показват, че гражданите в крайна сметка ще накажат ерозията на гражданските свободи, когато имат възможност да накарат гласа им да се чуе.
