А нтарктида е магична, приказна, сурова и омайваща. Тя е ледената пустош на Земята, геоложката летопис на цял един свят. Там, под дебелите ледове се крие цяла вселена, която не спира да изумява учени из целия свят, сред които и редица български геолози, биолози, физици, инженери и специалисти от всички сфери на науката.
Пътят до ледения континент е дълъг, труден и често крие множество опасности. Дълги години, на множество експедиции, българските учени бяха „междуконтинентални стопаджии“, които ползваха кораби колеги учени от други страни, за да могат успешно да стигнат до „Бялата пустиня“ и да изследват нейната територия. Идеята за собствен научен кораб, оборудван с лаборатория беше само мечта десетилетия наред. Днес обаче с гордост можем да заявим, че тази мечта е реалност от няколко години и българските антарктици имат собствен превоз до „края на света“ – първият военно-научен кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който вече е превозвал учени на цели четири експедиции до Антарктида.
Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – българският мост към Антарктида
Научноизследователският кораб НИК-421 „Св. св. Кирил и Методий“ е символ на трайното присъствие на България в полярните изследвания и ключов елемент от националната научна инфраструктура. Това е първият български военен научноизследователски кораб, създаден с мисията да подпомага българските антарктически експедиции, както и научните изследвания в Световния океан и Антарктида, защото българските учени са там десетилетия назад във времето, дори преди много други нации. Българската научна общност е допринесла за проучване, анализи и важни открития, свързани с ледения континент.
Корабът е собственост на консорциум между Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт, чиито председател-учредител е проф. Христо Пимпирев – основоположник на българските антрактически експедиции. Той е първият българин, стъпил на Южния полюс и развял българското знаме, геолог с невероятно богат опит зад гърба си.
Корабът е построен през 1984 г. във Флекефьор, Норвегия, като офшорен кораб, а впоследствие е придобит и преоборудван, за да отговаря на изискванията на полярните експедиции и научната логистика.
Корабът в цифри
На 27 юли 2021 г. корабът официално влиза в състава на Военноморските сили на България. По време на тържествената церемония е издигнат военноморският флаг, присвоени са му името „Св. св. Кирил и Методий“ и бордовият номер НИК-421, с което започва нов етап в развитието на българските морски и научноизследователски традиции. Днес корабът не само осигурява надежден транспорт на учени, екипажи и оборудване до българската база на остров Ливингстън, но и утвърждава страната като активен участник в международните изследвания на едни от най-недостъпните райони на планетата. Корабът участва в поредица от национални антарктически експедиции, сред които 33-тата и 34-тата българска експедиция, като изпълнява както транспортни, така и научноизследователски задачи в сътрудничество с български и международни учени.
Към февруари 2026 г. плавателният съд осъществява своята четвърта полярна мисия. На 7 февруари той за първи път достига бреговете на Антарктида, потвърждавайки ключовата си роля за осигуряването на българските научни изследвания. Въпреки суровата буря и трудните условия по пътя, корабът записва този важен исторически момент за винаги в своята история.
Техническите параметри на кораба са наистина впечатляващи. Той е с дължина 67.5 m, ширина 16.8 m, газене 5.5 m и водоизместимост близо 1600 t. На борда му има специализирани съоръжения, които му позволяват да изпълнява мисии в суровите полярни условия. Корабът е плаваща лаборатория, предназначена да изследва и разкрива тайните на белия континент и като допълнение подпомага снабдяването и на испанските бази.
Хронология:
- 1982 г. – Положен е килът на кораба в корабостроителницата Sigbjørn Iversen Mekaniske Verksted във Флекефьор, Норвегия. Построен е под името STAD SLEIPNER по поръчка на Offshore Support Services A/S (A/S Ivarans Rederi), Осло;
- 1984 г. – Корабът е спуснат на вода, строителството му е завършено и е въведен в експлоатация;
- 1986 г. – Продаден е на Kommandittselskapet Stad Seaforth Shipping A/S (A/S Ivarans Rederi), Осло;
- 1988 г. – Преминава в собственост на Hvistendahl Shipping Co. Ltd (Seaforth Maritime Ltd), Абърдийн, Шотландия;
- 1989 г. – Закупен е от Hart Ltd (Farstad UK Ltd), Абърдийн, и е преименуван на FAR SLEIPNER;
- 1993 г. – Прехвърлен е на Farstad Shipping A/S, Олесун, Норвегия;
- 1996 г. – Включен е във флота на Farstad Shipping ASA, Олесун, под норвежкия международен корабен регистър (NIS);
- 1997 г. – Прехвърлен е на Farstad Supply A/S, Олесун (NIS);
- 2004 г. – Собствеността е прехвърлена на Farstad Supply A/S (Farstad Shipping ASA), Олесун (NIS);
- 2011 г. – Продаден е на Innovane Alliance Ltd (Sea Consulting Center Ltd), Мурманск, Русия, и е преименуван на ISKATEL;
- 2015 г. – Управлението на кораба е поето от Subsea Survey Solutions LLC, Мурманск;
- 2020 г. – Корабът е придобит от Geosubsea Technology Ltd (Subsea Survey Solutions LLC), Мурманск;
- 2021 г. – Регистриран е под флага на Белиз. В края на същата година е закупен от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна и получава името „Св. св. Кирил и Методий“.
Историята на НИК-421 „Св. св. Кирил и Методий“ е дълга, динамична и свързана с различни морски традиции и държави. След десетилетия служба в международния морски сектор корабът започва нов етап от своя път, превръщайки се в един от най-важните инструменти за развитието на българските научни изследвания в Световния океан и Антарктида.
Днес той има ключова роля за реализирането на българските полярни мисии, като осигурява необходимата логистика и подкрепа за работата на учените в едни от най-суровите условия на планетата. Със своя потенциал корабът открива нови възможности за бъдещи научни проекти, международни изследователски партньорства и задълбочаване на българското присъствие в полярната наука.
Още от автора:
По стъпките на цар Самуил – Траянови врата
Дяволският мост – една легенда издялана в камъка
Варненският некропол - най-старото златно съкровище в света, мистерии и факти
Неразказаната история на двореца „Врана“: От чифлика до перлата в царската корона
Българската следа на Антарктида: История и наука на Ледения континент
Тайните на Вавелския замък: Вековна история, кралски тайни и легендата за свирепия дракон
Солна мина "Величка": Как "бялото злато" създаде подземен свят на изкуство и легенди
Самуиловата крепост - тихият свидетел на една невиждана жестокост
Бурната история на храм-паметника "Александър Невски"
Стобските пирамиди – място, където природата и въображението се срещат
Мистериите на „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост в България
Опознай България за един ден: Културно-историческа разходка в дома на компютъра – град Правец
От езическо светилище до християнски храм: Историята на Цари Мали град
50 интересни факта за българските планини
Магичната красота на Царска Бистрица
Шумерите: Цивилизацията, която даде старт на човешката история
Между невинност и съблазън: Жената в света на Ботичели
Махала Баба Стана - историята на една чудна местност, която остава скрита за мнозина
Тайните на Античната куполна гробница край Поморие, в която времето е спряло
30 интересни факта за Райна Княгиня
Рилската света обител в 30 уникални факта
Какво трябва да знаем за една от най-страшните природни стихии – земетресенията
Земята отвътре – какво се крие под земната повърхност – интересни факти и теории
Тъмната страна на Луната – факти и спекулации около земния спътник
Образователни постижения през Възраждането – кое е най-значимото и защо?
Назад към корените ни: Кои са най-чудатите факти за българските владетели
Уникалната и странна съдба на църквата "Света София" в столицата
Тайните на ароматерапията и как да я използваме ефективно в нашето ежедневие
Мистериите по българските земи – какво знаем за древния град Хераклея Синтика
Днес знаем цената на всичко, но не и истинската стойност на важните неща
30 невероятни факта за ацтеките
Какво се крие зад фамилията Рокфелер?
Проверете знанията си: 50 географски факта за България
„Аз съм държавата“: Лудостта на Краля Слънце и „позлатената клетка“ Версай
