От водна кула до пазител на морските тайни: Вторият живот на Поморийската кула|Vesti.bg

М орето е безкрайно, необятно и романтично. То е бурно, спокойно, прозрачно и мътно. Морето е спокойствие, стихия и мистерия, а всеки докоснал се до него завинаги носи шума на вълните в сърцето си. Но какво прави морето толкова интересно, толкова мистично и притегателно? Голяма заслуга за това имат старите рибари, разказващи морски истории, от които понякога кожата ти настръхва.

Водната кула в гр. Поморие или както е известна днес „Рибарски посетителски център“ е място, което пази историите на моряците, разказва за тяхната съдба, учи ни на интересни факти за морското дело, за видовете риби, за частите на поморийската лодка и какво ли още не. Показва ни, че към морето трябва да се отнасяме с уважение и страхопочитание.

Как една водна кула се превърна в музей на морското дело

Посетителският център за рибарско и морско дело някога е бил водна кула, издигаща се на три етажа. На пръв поглед прилича на кула, от която всеки момент ще се покаже една принцеса за спасяване. Но тук приказката е малко по-различна. Мястото е било занемарено и дори опасно, неподдържано с години. Докато през 2023 г. не е официално открито след дълъг процес на реставрация, подреждане на експозициите и вдъхване на нов живот на един от пазителите на гр. Поморие – старата водна кула.

Едва ли има по-добро продължение на „жизнения път“ на една подобна сграда от това тя да се превърне в музей на морското и рибарското дело, особено в град край морето. Историите, които ще намерите между стените на кулата са затрогващи, истински и смели. Фактите, които ще научите определено са смайващи, неща, които не се откриват между страниците на книгите, истории, които са преживени, разказани и почувствани.

Кои са частите на поморийската лодка и какви експонати „живеят“ в музея

Морската терминология е доста сложна, а имената на различните части на поморийската лодка са направо като извадени от научно-фантастична книга. Ето и някои от тях:

Карина - кил;
Баш - затворено помещение на носа;
Бангус – пейка;
Куверта – поставка за рибарски мрежи;
Подосимо – задна конструкция, продължение на карина;
Купасти – малка дървена дъска, на която се закрепват греблата и др.

В посетителския център ще научите още за древните котви. Основният материал за тяхната изработка е бил камъкът или дървото, а на по-късен етап и желязото. Каменните котви са най-ранните корабни устройства от този вид. По нашето Черноморие се предполага, че откритите котви са датирани от III – II хилядолетие пр. Хр. Особен интерес представляват каменните котви с отвори, през които са преминавали въжета или дървени елементи. Тези находки дават информация за ранните технологии на корабоплаването и за връзките между древните морски общности.

История на кораба „Княгиня Евдокия“

В посетителския център има интересна фотоизложба на един от най-емблематичните български кораби – „Княгиня Евдокия“. Строителството на кораба е извършено в Германия. Като той е с дължина от 51 м, широчина 8.75 м, газене 3.46 м, скорост от 12 морски мили или около 22.2 км/ч. На борда му са се събирали около 250 пътници в 1, 2 и 3-та класа. Първи капитан на плавателния съд е Васил Попов. На 19 май 1928 г. корабът пристига във Варна, посрещнат от стотици любопитни хора. След 3 дни корабът започва своите официални курсове по линията Варна-Несебър-Поморие-Бургас-Созопол-Приморско-Царево-Ахтопол. По време на Втората световна война немците го използват за военни цели, но през 1943 г. е потопен в Севастопол от съветската армия. Две години по-късно е изваден, ремонтиран и се използва за аварийно-спасителна работа, тогава е преименуван на „Първи май“, През 1979 г. след близо 50 години достойна служба корабът преустановява своята дейност, но остава завинаги голяма част от морската история на България. В преданията на моряци и рибари има легенда, че „Княгиня Евдокия“ била закрилница на всички пътницу, които се качвали на нея.

От приказка за принцеси до дом на рибарите: Прераждането на една стара кула

18 снимки

В посетителския център миналото не е само изложба от различни експонати, а история за съдбите на хора, кораби и цели поколения рибари. Особено впечатляващо е, че старата водна кула е получила нов живот именно като място, което съхранява тази памет. Разходката из експозицията ни връща към време, в което морето е било не само красива гледка, а основен поминък, път и изпитание. Всеки експонат допълва картината на едно трудно, но изпълнено с познания и смелост ежедневие. А историите на моряците ни напомнят, че зад всяка лодка, котва или кораб стоят човешки съдби и преживявания. Може би именно затова, когато напуснем кулата, морето изглежда малко по-различно – вече не просто като хоризонт, а като жива история, която продължава да разказва своите истории.

Още от автора:

Загадката Бегликташ - какво крият каменните гиганти на Странджа?

Фар Шабла - какво крие най-старият действащ фар по нашето Черноморие

Българският мост към Антарктида: Историята и мисията на НИК-421 „Св. св. Кирил и Методий“

По стъпките на цар Самуил – Траянови врата

Дяволският мост – една легенда издялана в камъка

Варненският некропол - най-старото златно съкровище в света, мистерии и факти

Неразказаната история на двореца „Врана“: От чифлика до перлата в царската корона

Българската следа на Антарктида: История и наука на Ледения континент

Тайните на Вавелския замък: Вековна история, кралски тайни и легендата за свирепия дракон

Солна мина "Величка": Как "бялото злато" създаде подземен свят на изкуство и легенди

Самуиловата крепост - тихият свидетел на една невиждана жестокост