„Врана“ – дворец обвит в мистика, история и легенди. Предполага се, че цар Фердинанд е искал дворецът му да носи името на първата птица, която ще кацне на него, защото както е известно той е бил запален орнитолог и изобщо естественик, любител на околната среда. Фердинанд е събирал ендемична колекция от различни растения и животни от целия свят, като това негово хоби се заражда още от младежките му години. Враната е мистична птица, чиито знамения не вещаели нищо хубаво, но скандинавската митология казва, че тя е и символ на мъдростта и разума, а Фердинанд добре знаел това, защото силно се увличал по митологията на различните народи.
- Историята, която знаем
Мястото, върху което днес се издига дворецът „Врана“, има дълга и противоречива история, започваща още преди Освобождението, когато там се е намирал чифликът на Осман паша – турски управител на София. След 1879 г. имотът сменя няколко собственика, докато не попада в ръцете на хаджи Боне Петров, съратник на Васил Левски. Финансови затруднения обаче го принуждават да ипотекира мястото, което впоследствие е продадено на публичен търг. След наддаване то е придобито от д-р юрист Никола Радев, за 56 000 златни лева, но само дни по-късно княз Фердинанд I го изкупува, с което започва новата му история като царско владение. Грешно е останало в историята схващането, че Никола Странски, лекар по професия, купува имота. Фердинанд, известен със своята страст към природата, превръща имението в личен проект, който постепенно разширява чрез систематично изкупуване на малки земеделски парцели от местното население.
В началото на XX век комплексът вече придобива завършен облик. Той включва парк с площ около 950 декара и стопанска територия от приблизително 1000 декара, както и две основни сгради, свързани помежду си. Първата е ловна резиденция, изградена през 1904 г. по проект на арх. Георги Фингов, а втората – представителният дворец, реализиран между 1909 и 1912 г. под ръководството на арх. Никола Лазаров. Финансирането на този мащабен проект се осъществява както чрез лични средства на Фердинанд, така и чрез заем от руския император Николай II.
Интериорът на „Врана“ отразява стремежа към европейски разкош и художествена прецизност. В сградата се открояват дърворезбовани тавани, позлатена дъбова ламперия, декоративни елементи в стил „Делфт“ и колони, оформени чрез италианската техника стуко. Особено внимание привлича Карелската столова – дар от Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, изработена от карелска бреза от руски майстори. До днес е запазен и оригинален асансьор „Шиндлер“, който все още работи.
След 1918 г. имотът преминава към цар Борис III, а след неговата смърт – към Симеон II. По време на Втората световна война дворецът е частично разрушен при бомбардировки, но впоследствие е възстановен. След политическите промени през 1946 г. комплексът е използван за нуждите на държавното ръководство на Народна република България.
В края на XX век „Врана“ е реституиран, а през 1998 г. паркът е дарен от Симеон II на Столична община с условие да остане отворен за обществено ползване. От 2011 г. управлението му се осъществява от специализиран фонд, насочен към опазване и реставрация на наследството, с идея комплексът да бъде развит като културен и музейно-образователен център.
- ... и тази, която не знаем
Малцина знаят, че цар Фердинанд е бил силно привързан към България, нейната природа и в частност към двореца „Врана“ и неговите паркове. На повратната дата 3 октомври 1918 г., след 32 годишно царуване е време да напусне пределите на двореца завинаги. В деня на своя край като български владетел, разхождайки се из градините на парка „Врана“ за последен път, той вижда една рядка пеперуда – „Дяволска пеперуда“ (Vanessa cardui). В този миг син спомня как за първи път е ловил пеперуди в деня на встъпването си във власт и приема това като знамение. Успява да я хване, подава я на д-р Буреш и му казва да я препарират, за да остане като спомен от този фатален ден. Малко по-късно хваща влака за последен път от гарата на двореца в Казичене, за да се завърне едва след десетилетия – на 29 май 2024 г., но този път за вечен покой.
Историята на двореца „Врана“ е богата, интересна и много дълга. Някои архивни документи и стари писма казват, че Фердинанд се влюбил в мястото, което било толкова красиво, равнинно, спокойно и в същото време близо до София. Още на 23 март 1888 г. този малък земеделски терен, който става първата му частна собственост в България и така дава началото на един от царските дворци на страната ни. В следващите години купува постепенно и съседните имоти, защото идеята, която има за строеж е мащабна и изискваща много повече място.
В центъра на земеделските терени се издигал чифликът „Чардаклия“, който след години ще се превърне в сърцето на „Врана“. За чифликът, че е бил сред най-големият и най-красивият между Цариград и Казичене, а както е добре известно е бил собственост на Осман паша. Той умира преди Освобождението и имота преминава в наследство на неговите синове. Идва Освободителната война и чифликът е пости сринат до основи. Няколко години след битките за свобода, въпросният хаджи Боне Петров е решен да придобие имота на всяка цена и предлага 500 златни турски лири (огромна сума за онова време) на братята, които се съгласяват и му го продават. Постепенно Петров се опитва да го възстанови. Построява си малка къща, в която е посрещал и някои видни гости като Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков и други.
Постепенно работата в чифлика потръгва и хаджи Боне Петров успешно продава своята продукция от сено, слама, зърно, плодове и зеленчуци. Известно време всичко върви добре, но за да разшири бизнеса си той взима големи кредити от банката, а в крайна сметка се случва така, че умира внезапно. БНБ завежда иск срещу неговите синове, за които изплащането на заемите е непосилно и за това банката описва имота и го обявява на публичен търг. И така този на пръв поглед неугледен, стар имот попада в ръцете на Фердинанд, който го превръща в истинска перла в царската корона. И така от чифлика на Осман паша и хаджи Боне не остава и помен. Започва постепенното преобразяване на „Чардаклия“ във „Врана“ – един от най-красивите дворци ц България.
Още от автора:
Българската следа на Антарктида: История и наука на Ледения континент
Тайните на Вавелския замък: Вековна история, кралски тайни и легендата за свирепия дракон
Солна мина "Величка": Как "бялото злато" създаде подземен свят на изкуство и легенди
Самуиловата крепост - тихият свидетел на една невиждана жестокост
Бурната история на храм-паметника "Александър Невски"
Стобските пирамиди – място, където природата и въображението се срещат
Мистериите на „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост в България
Опознай България за един ден: Културно-историческа разходка в дома на компютъра – град Правец
От езическо светилище до християнски храм: Историята на Цари Мали град
50 интересни факта за българските планини
Магичната красота на Царска Бистрица
Шумерите: Цивилизацията, която даде старт на човешката история
Между невинност и съблазън: Жената в света на Ботичели
Махала Баба Стана - историята на една чудна местност, която остава скрита за мнозина
Тайните на Античната куполна гробница край Поморие, в която времето е спряло
30 интересни факта за Райна Княгиня
Рилската света обител в 30 уникални факта
Какво трябва да знаем за една от най-страшните природни стихии – земетресенията
Земята отвътре – какво се крие под земната повърхност – интересни факти и теории
Тъмната страна на Луната – факти и спекулации около земния спътник
Образователни постижения през Възраждането – кое е най-значимото и защо?
Назад към корените ни: Кои са най-чудатите факти за българските владетели
Уникалната и странна съдба на църквата "Света София" в столицата
Тайните на ароматерапията и как да я използваме ефективно в нашето ежедневие
Мистериите по българските земи – какво знаем за древния град Хераклея Синтика
Днес знаем цената на всичко, но не и истинската стойност на важните неща
30 невероятни факта за ацтеките
Какво се крие зад фамилията Рокфелер?
Проверете знанията си: 50 географски факта за България
„Аз съм държавата“: Лудостта на Краля Слънце и „позлатената клетка“ Версай
