Б езкрайното синьо море се слива с небесната шир някъде на хоризонта, където и да се намира той, защото кой е успял да се докосне до него и да каже ето тук е? Красотата на морската необятност е неоспорима, но и често груба и опасна. Не е случайна приказката, че морето трябва да се уважава и никога да не се подценява.
Моряците, а и всички онези, дръзнали да навлязат в дълбините на морската вода, имат едни тихи помощници от брега, които да ги навигират в трудни моменти – фаровете. Те стоят като едни стражи, които пазят бреговете, хората и имат способността да покажат пътя на всеки, който се е изгубил в синята бездна.
Най-старият действащ морски фар по нашето Черноморие е този в Шабла. Той се намира в община Шабла, област Добрич. Разположен е на едноименния нос Шабла, на около 4 километра източно от град Шабла. Той е и най-северният български морски фар.
- История на фара
Фарът е едно от най-емблематичните навигационни съоръжения в България. Разположен на най-източната точка на страната, той повече от век и половина насочва корабите безопасно покрай опасните подводни рифове и плитчини в северната част на Черно море. Освен че е най-високият фар по българското крайбрежие, той се смята и за най-стария действащ морски фар у нас.
Началото на неговата история е загадъчно и много интересно. Според историческите сведения първото съоръжение е издигнато около 1768 г., когато районът все още е в пределите на Османската империя. По-късно обаче са открити документи, които показват, че и тогава строежът е извършен върху останките на още по-стар фар. Това дава основание на изследователите да предполагат, че историята на навигационното съоръжение може да достига почти четири века.
През първата половина на XIX век фарът е в изключително занемарен вид и за известен период не работи. Значението му за безопасността на корабоплаването обаче налага неговото възстановяване и през 1856 г. той е официално въведен отново в експлоатация. Тогава е оборудван с модерна за времето си френска оптика, а към кулата са изградени помещения за пазачите. От този период до днес са запазени редица архитектурни елементи, сред които мраморната тугра на султан Абдул Меджид I, оригиналният гръмоотвод с полумесец и звезда, както и каменният релеф на изправен лъв – детайл, който според специалистите свидетелства за участието на български майстори в строителството.
След Освобождението фарът постепенно преминава под българско управление, а през следващите десетилетия преживява редица промени, продиктувани както от политическите събития, така и от развитието на навигационните технологии. След силното земетресение през 1901 г. конструкцията е укрепена, а през 30-те години на XX век е монтирана нова въртяща се шведска оптика, работеща с ацетилен. Именно тогава кулата придобива характерните червено-бели хоризонтални ивици, които и днес я превръщат в една от най-разпознаваемите морски забележителности на България.
През 1987 г. осветителната система е модернизирана с нова оптика, а през 2022 г. съоръжението преминава през основен ремонт, при който кулата е укрепена и реставрирана. Въпреки всички промени през годините, фарът продължава да изпълнява основната си мисия – да осигурява безопасността на корабоплаването в един от най-рисковите участъци по българското Черноморие.
Любопитна част от неговата история е свързана със семейство Хаджииванови, които повече от четири десетилетия се грижат за съоръжението. Тук работи и единствената жена пазач на морски фар в България – Тодорка Хаджииванова, чието име остава завинаги вписано в историята на Шабленския фар.
- Туристически активности и културни събития
Районът около Шабленския фар предлага отлични възможности за активен туризъм и отдих сред природата. Чистите води край нос Шабла привличат любителите на морския риболов, а стръмните крайбрежни скали създават подходящи условия за скално катерене. Любителите на подводния свят могат да се насладят на гмуркане и да изследват богатството на морското дъно, докато живописните пешеходни маршрути около фара разкриват впечатляващи панорамни гледки към Черно море и крайбрежието.
През цялата година районът е домакин и на различни културни прояви, които допринасят за неговата привлекателност като туристическа дестинация. Сред най-популярните събития е „Седмица на морето“, която традиционно се организира през август и предлага богата програма от развлечения, концерти и инициативи за цялото семейство. През юни пък се провежда Шабленският панаир, който събира местни производители и занаятчии, давайки възможност на посетителите да опитат традиционни кулинарни специалитети и да се запознаят с характерните за региона занаяти.
- Фарът днес
Днес фарът е действащ военен обект и достъпът до него е ограничен. Въпреки това той продължава да бъде една от най-посещаваните забележителности по Северното Черноморие – символ на морската история, инженерното наследство и вековната връзка между човека и морето.
Няколко пъти в годината, в летните месеци, фарът отваря врати за любопитните посетители, като тази информация се публикува в сайта на общината или в социалните мрежи. Тази година дните на отворените врати са 26 юни 2026 г. 31 юли, 18 август и 28 август 2026 г.. Достъпът ще бъде разрешен срещу представяне на документ за самоличност в часовете от 9:00 до 16:30 ч.
Още от автора:
Българският мост към Антарктида: Историята и мисията на НИК-421 „Св. св. Кирил и Методий“
По стъпките на цар Самуил – Траянови врата
Дяволският мост – една легенда издялана в камъка
Варненският некропол - най-старото златно съкровище в света, мистерии и факти
Неразказаната история на двореца „Врана“: От чифлика до перлата в царската корона
Българската следа на Антарктида: История и наука на Ледения континент
Тайните на Вавелския замък: Вековна история, кралски тайни и легендата за свирепия дракон
Солна мина "Величка": Как "бялото злато" създаде подземен свят на изкуство и легенди
Самуиловата крепост - тихият свидетел на една невиждана жестокост
Бурната история на храм-паметника "Александър Невски"
Стобските пирамиди – място, където природата и въображението се срещат
Мистериите на „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост в България
Опознай България за един ден: Културно-историческа разходка в дома на компютъра – град Правец
От езическо светилище до християнски храм: Историята на Цари Мали град
50 интересни факта за българските планини
Магичната красота на Царска Бистрица
Шумерите: Цивилизацията, която даде старт на човешката история
Между невинност и съблазън: Жената в света на Ботичели
Махала Баба Стана - историята на една чудна местност, която остава скрита за мнозина
Тайните на Античната куполна гробница край Поморие, в която времето е спряло
30 интересни факта за Райна Княгиня
Рилската света обител в 30 уникални факта
Какво трябва да знаем за една от най-страшните природни стихии – земетресенията
Земята отвътре – какво се крие под земната повърхност – интересни факти и теории
Тъмната страна на Луната – факти и спекулации около земния спътник
Образователни постижения през Възраждането – кое е най-значимото и защо?
Назад към корените ни: Кои са най-чудатите факти за българските владетели
Уникалната и странна съдба на църквата "Света София" в столицата
Тайните на ароматерапията и как да я използваме ефективно в нашето ежедневие
Мистериите по българските земи – какво знаем за древния град Хераклея Синтика
Днес знаем цената на всичко, но не и истинската стойност на важните неща
30 невероятни факта за ацтеките
Какво се крие зад фамилията Рокфелер?
Проверете знанията си: 50 географски факта за България
„Аз съм държавата“: Лудостта на Краля Слънце и „позлатената клетка“ Версай