Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан

П реди около седмица 26 туристи бяха застреляни в контролираната от Индия част на областта Кашмир. Предполага се, че извършителите на нападението са представители на групировката „Фронт за съпротива“, известна и с името „Кашмирска съпротива“. Властите в Ню Делхи обвиниха Пакистан за случилото се – твърдение, което Исламабад категорично отхвърля, а военният министър Хаваджа Асиф изрази предположение, че атаката всъщност е инсценирана от Индия. Напрежението не спира да се покачва, като страховете, че може да се стигне до пълномащабна война между двете ядрени сили, стават все по-големи. Основателни ли са тези твърдения?

A deadly attack on mostly Indian tourists in contested Kashmir has sparked rising military tensions in the region. Indian and Pakistani troops exchanged fire for a third night in a row, and India has held naval drills.https://t.co/law2Fos5T2
— DW News (@dwnews) April 27, 2025

Претенции към Кашмир

Историята на конфликта в Кашмир започва през 1947 г., когато бившата колония Британска Индия е разделена на две държави – хиндуистка Индия и мюсюлмански Пакистан. По това време районът е управляван от хиндуистки махараджа, но в него живеят основно мюсюлмани. Първоначално, местният управител не иска да се присъедини към нито една от двете страни, но това се променя, след като пакистански партизани се опитват да извършат преврат. Така, махараджата се обръща за помощ към Ню Делхи, с което започва и Първата индийско-пакистанска война. Тя приключва през 1949 г., когато е сключено примирие с посредничеството на ООН. Създадена е т. нар. Линия на контрол, разделяща Кашмир на две части, едната от които е контролирана от Индия, а другата – от Пакистан. Днес, там живеят около 15 млн. души, а напрежението не стихва. Според Исламабад, целият район трябва да бъде обявен за част от Пакистан, тъй като населението му е мюсюлманско. Претенциите на Ню Делхи пък са основани на споменатото решение на махараджата от 1947 г.

Важна подробност е, че Китай също има интерес към областта. Нейната североизточна част, наречена Аксай Чин, на практика е под контрола на Пекин, въпреки че Индия не признава това. Напрежението между двете страни ескалира през 1962 г., когато между тях избухва война. Именно оттогава Китай контролира Аксай Чин, а в последните години значително засили военното си присъствие там. Експертите допълват, че региона е от стратегическа важност за Пекин. Китайско-пакистанският икономически коридор, който е от ключово значение за инициативата „Един пояс, един път“ (нейната цел е свързването на Източна Азия с Европа и Африка, като в рамките на амбициозния проект Пекин инвестира значителни суми в около 70 страни), минава именно през Кашмир. По тази причина, поддържането на стабилността там е считано за приоритет от Китай.

Kashmir has been scarred by multiple conflicts over the years, including three full-blown wars between India and Pakistan. This is why it remains a source of tension between the two countries pic.twitter.com/jKGkda4Xu8
— Reuters (@Reuters) April 27, 2025

Ще избухне ли война между Индия и Пакистан?

Настоящата ситуация напомня за ескалацията на напрежението през 2019 г., когато при атентат в Пулвама загинаха 40 души. В резултат, Индия нанесе въздушни удари по цели в Пакистан, което изправи двете страни на ръба на война. Повечето анализатори все пак смятат, че до избухването на подобен конфликт едва ли ще се стигне. Сред тях е Канишкан Сатасивам, който е професор по международни отношения от университета в Сейлъм. „Размяната на обвинения и заплахи между двете страни е нещо, на което сме ставали свидетели и преди. Тези изказвания са насочени предимно към вътрешните аудитории, тъй като нито Индия, нито Пакистан искат да се стигне до избухването на пълномащабна война“, заяви той за Vesti.bg. „И двете страни в момента са изправени през сериозни икономически и политически проблеми, а евентуален конфликт само би влошил ситуацията“, допълва той.

Въпреки тези прогнози, някои анализатори не изключват вероятността да се стигне до война. Според тях, ако това действително се случи, последиците могат да бъдат катастрофални. „Струва ми се, че при подобен развой на събитията, Пакистан ще бъде по-тежко засегната страна. Очевидно е, че тя е по-слабата, но освен това правителството ѝ е изключително нестабилно. Не бива да се забравя, че американският президент Доналд Тръмп открито симпатизира на Индия, което означава, че Пакистан най-вероятно ще се озове в ситуация на международна изолация, особено ако той започне конфликта. Предполагам, че единствено Китай би подкрепил властите в Исламабад, но едва ли ще окаже военна помощ, тъй като забелязваме известно разведряване в отношенията между Пекин и Ню Делхи през последните години – процес, който китайските власти едва ли искат да прекратят“, смята още проф. Сатасивам.

Panic in Pakistan as India vows to cut off water supply over Kashmir https://t.co/WxrRB5hjGJ https://t.co/WxrRB5hjGJ
— Reuters (@Reuters) April 27, 2025

Конфликт за вода

В отговор на нападението, извършено на 22 април, Индия взе няколко важни решения – понижи дипломатическите си отношения с Пакистан, затвори въздушните и сухопътните граници и за пръв път в историята прекрати действието на Договора за водите на река Инд от 1960 г. Въпросното споразумение е от огромна важност за двете страни, тъй като именно то урежда въпроса за използването на общите водни ресурси. Пакистан вече предупреди, че всяко прекъсване на водоснабдяването ще бъде счетено за военно действие. Това накара мнозина да си спомнят за думите на бившия вицепрезидент на Световната банка Исмаил Серагелдин, който през 1995 г. заяви, че ако конфликтите през изминалите 100 години са се водили за петрол, то тези през следващия век ще се водят за вода.

В интерес на истината, река Инд се превръща в повод за напрежение между Ню Делхи и Исламабад още през 1947 г. Тъй като двете страни не успяват да постигнат споразумение, на следващата година Индия спира потока на водите към Пакистан. Следват продължителни преговори, важна роля в които играе Световната банка, а крайният резултат е договорът от 1960 г. Ситуацията днес, обаче, е много различна. Когато споразумението е подписано, в Пакистан живеят 46 млн. души, а в Индия – 436 млн. Сега, населението на двете държави е съответно около 240 млн. и 1,4 млрд. души. Огромна част от тях разчитат на водите на река Инд и нейните притоци. Климатичните промени допълнително влошават ситуацията. Ледниците, които са основен източник на вода, се топят с рекордна скорост, а Световната метеорологична организация предупреждава за опасно засушаване, което ще има силно негативен ефект върху екосистемите и земеделските площи.

Според експертите, заради напрежението между Ню Делхи и Исламабад, днес се използва едва 19,8% от потенциала на водните ресурси на Кашмир. Обект на разгорещени спорове са някои планове на Индия за създаване на язовири и водноелектрически централи, което би нарушило достъпа до вода на селскостопански райони, намиращи се в пакистанската част на Кашмир. Това повдига въпроса дали не е настъпил моментът за сключването на ново споразумение. През септември миналата година Ню Делхи официално призова за преразглеждане на Договора за водите на река Инд, изтъквайки като причини за това демографските промени, нарасналото потребление на енергия и ситуацията в Кашмир. Постигането на консенсус между Индия и Пакистан несъмнено е в интерес и на двете страни, но към настоящия момент това изглежда почти невъзможно.

Още от автора:

Светът според Доналд Тръмп

Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността

По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна

След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна

Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия

Политиците, които обявиха война на науката

Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция

Задава ли се краят на ерата Орбан

Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро

Непостижима цел ли е мирът в Украйна

Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята