Ужасът, който си струва да гледате: „Ренфийлд“ с Никълъс Кейдж|Vesti.bg

Павел Колев в ново амплоа: Как YouTube звездата се вписва в „Брънч за начинаещи“

Започва Нобеловата седмица: Кои са отличията и кога ще бъдат обявени

Учени пренаписаха историята на Земята с нов "часовник", скрит в Помпей

Сладка атракция в Китай: Пингвини излязоха на ежегоден парад

Кой е мъжът до Фейгин? Олимпийката най-накрая разкри истината!

Криминален трилър във футбола: Обвиниха капитана на Мексико в отвличане на филмов продуцент

Имитация на DARA и „Bangaranga“ донесоха победа в унгарското „Като две капки вода“

Мария от „Игри на волята“ за катастрофата, която едва не преобръща живота ѝ

П реди прожекцията на „Ренфийлд“ да започне в киното, където отидох, за да гледам филма, три от петте трейлъра, които предшестваха лентата, бяха за хорър филми. Бидейки човек, който не смята жанра за художествено съдържателен или интересен по почти който и да е параграф, неизбежно се зачудих за каква аудитория се правят всички тези предполагаеми филми на ужасите.

‘RENFIELD’ starring Nicolas Cage releases on digital platforms on May 2

Read our review: https://t.co/DyUwPn9mMJ pic.twitter.com/6fzAhyH9Fe
— The Hollywood Handle (@hollywoodhandle) April 17, 2023

Предполагам, че смутните съвременни времена създават глад за ленти, в които се пробуждат зомбита или църковни служители се борят с демони: все сюжети, които са гледани повече пъти дори от филмите за супергерои, тъй като комиксовият жанр е във възход от едва около 25 години и е доста разнообразен, докато еднотипни, глуповати хорър истории се котират сред масите кажи-речи откакто киното съществува. Но „Ренфийлд“ ме накара да преосмисля скептицизма си.

Лентата е истински пастиш от жанрови елементи, но ги балансира с голям успех и разказва история, която използва някои изразни средства на хоръра, но предава послание, което звучи точно толкова актуално и човешки, колкото и напълно реалистична драма от прехвален европейски режисьор например. Разликата е, че докато гледа „Ренфийлд“, зрителят се и забавлява до припадък.

I had a bloody good time watching #Renfield. Expect to see hilarious & over the top kills that brought big laughs in the theater, as well as Nicolas Cage at his campiest & best self as Dracula!

Overall, it was a fun movie and worth seeing on the big screen. pic.twitter.com/nNb9lbHCoB
— Ash Burkhardt (@AshNerdsMore) April 15, 2023

Фокусът на сюжета е Робърт Монтагю Ренфийлд, верният слуга на граф Дракула в продължение на няколко столетия. Главната роля се играе от Никълъс Хоулт, будещ съчувствие също толкова естествено и ефикасно, колкото и в най-успешните си роли дотук във филми като „Маркъс“, „Горещи тела“, „Лудият Макс: Пътят на яростта“ и поредицата „Х-Мен“.

Макар, че е доказал широтата на своя артистичен диапазон и с коренно различни превъплъщения в ленти като „Фаворитката“, „Те пожелаха смъртта ми“ и сериала „Велика“, синеокото изражение и перфектно тренирания срамежлив маниер на Хоулт предразполагат зрителя към това да изпитва симпатия към героите му. В „Ренфийлд“ това му позволява да изгради образ, който едновременно е забавна карикатура и болезнено реално отражение на човек в токсична връзка.

Партньорът му във въпросната токсична връзка в случая е неговият садистичен и нарцистичен господар: самият граф Дракула от плът и кръв, изигран от носителя на „Оскар“ Никълъс Кейдж с цялата налудничавост, помпозност и скрити жестове на преклонение към минали изпълнители на легендарната роля, които човек, запознат с екстравагантния стил на Кейдж и културата му, може да очаква от него. Амплоато пасва на опитния авангарден изпълнител повече от идеално.

Сценарият позволява на Кейдж да инжектира хумор, харизма и заплаха в равни дози в представянето си, а изключителните му актьорски способности на свой ред му позволяват винаги да бъде такъв, какъвто съответната екранна ситуация – била тя забавна, експозиционна или екшън сцена – изисква от него. Зрителят неизменно се оглежда за него, когато персонажът му отсъства от действието за повече време.

‘RENFIELD’ earns $3.1M in the film’s domestic opening day.

Read our review: https://t.co/ZUjhZ2A24T pic.twitter.com/Lc3rWBSCcr
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm) April 15, 2023

Останалите поддържащи персонажи не могат да се сравняват с него по никакъв начин и интервалите, в които на фокус са герои като гръмогласната, устата полицейска служителка, изиграна от комедиантката Акуафина, или мафиотското семейство, което служи за катализатор на сюжета, са от по-слабите в лентата. Загатнатите елементи на романтика се усещат излишни във филм, който така или иначе е зареден с толкова много разнообразни жанрови характеристики.

Режисьорът Крис МакКей все пак навигира сюжета, който настъпва границата на претовареността, със забележителна вещина и съумява с изразните средства на камерата си да направи почти всеки момент въздействащ и поне първосигнално уместен. Екшън сцените в лентата са подобаващо кървави и хореографирани с усет за зрелище и изобретателност.

Но в крайна сметка успехът или провалът на филма в очите на даден зрител зависи изцяло от възприемчивостта му към основното послание на лентата: че всеки може да се освободи от токсичните връзки в своя живот, дори ако насреща му е могъщо присъствие като самия граф Дракула. Ренфийлд буквално посещава терапевтични срещи за хора в такива взаимоотношения и тези сцени следват съвършено тънката граница между хумора и сериозността.

‘RENFIELD’ debuts at #4 this weekend with $7.7M domestically.

Read our review: https://t.co/ZUjhZ2A24T pic.twitter.com/2cjyanJtW8
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm) April 16, 2023

Това е и основното качество на филма, заради което в крайна сметка ми е лесно да го препоръчам: способността му да преценява кога да се взима насериозно и кога – не. Но ако гледате лентата с доза традиционно български цинизъм към позитивното му послание, надали ще ѝ се насладите особено. „Ренфийлд“ заслужава да бъде гледан с по-широко отворени очи, за да бъдат видяни качествата под едновременно забавната му и стряскаща обвивка.

Още от автора:

„Въздушният“: Истинската история за изгрева на една мегазвезда

Екшън, издигнат до изкуство: „Джон Уик 4“

Работи ли още вълшебната думичка: „Шазам! Яростта на боговете“

Наградите „Оскар“ 2023 според филмова легенда: „Снобизъм“

На раменете на Роки Балбоа: „Крийд III“ е истински нокаут

Когато не можеш да върнеш времето назад: „Ант-Мен и Осата: Квантомания“

Най-добрият филм на Джерард Бътлър от години насам: „Твърдо приземяване“

Колко струва една номинация за „Оскар“?

За Холивуд, с любов и с омраза: „Вавилон“ на Деймиън Шазел

Неуспешната „Операция Форчън“ на Джейсън Стейтъм и Гай Ричи

Традиционният снобизъм и подборът за "Оскарите"