Д о 90% достига надценката върху млечните продукти от цената на едро до крайната в магазините в България. Това показва проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), извършена в 50 търговски вериги и дребни търговци, обхващащи над 500 обекта.
За сравнение – в повечето европейски държави надценката варира между 25 и 35%.
Анализ на пазара в студиото на „Здравей, България” по NOVA направиха икономистът Юлиан Войнов и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те разкриха защо ситуацията остава непрозрачна за потребителите и как търговските вериги диктуват пазара.
„Темата не е нова. Ние, производителите, говорим за тези надценки от над 7 години, но досега проблемът се замиташе под килима“, заяви Зоров. Той изрази удовлетворение, че най-накрая КЗК потвърждава публично това, което отдавна е известно в бранша – че крайните цени в магазините са силно изкривени заради действията на търговските вериги и посредниците.
По думите му
производителите не могат да обявяват публично на какви цени продават продуктите си на търговските вериги заради клаузи в договорите, които определят тази информация като „търговска тайна“.
Именно това прави сравняването на доставната и продажната цена невъзможно за обикновения потребител.
„Разликата между цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, достига до 90%“, заяви Зоров. „Сиренето е с до 60% надценка, млякото – до 80%. Това са реални числа, установени от КЗК. Проблемът е, че потребителите не ги виждат“, добави той.
Производителят разкри и че въпреки увеличението на цените в магазините, той не е променял тези на продуктите си към търговските вериги от 1 октомври 2022 г. По думите му дори се изискват допълнителни отстъпки всяка година.
Икономистът Юлиан Войнов потвърди думите на Зоров с данни от статистиката:
„Цените на млечните продукти в България са средно с 25% над европейските, а покупателната способност на българина е около 60% от тази на средния европеец“,
каза експертът. Според него това говори за изкривяване на конкуренцията и липса на ефективен регулаторен контрол.
„Същите храни, в същите търговски вериги, но с различен произход – български или западноевропейски, се третират различно. Продукти на големи чужди концерни влизат по договори с по-ниска надценка, докато на българските се слага до 90%“, обясни икономистът.
Зоров открито заяви, че производителите нямат реална възможност да поставят условия на веригите – нито за пределна надценка, нито за прозрачност в ценообразуването. „Ако някой се опита да осветли цените, цялата сила на търговските вериги се стоварва върху него – изваждат продуктите ти от рафтовете, въпреки че си платил такси за листване“, сподели той.
Според Войнов
сайтът за наблюдение на цените на храните, създаден от правителството, е „нефункционален“
– не предлага реална възможност за сравнение на продукти, марки или дългосрочни тенденции. Това лишава потребителите от инструмент за реален контрол.
Зоров беше по-критичен. „Държавата бави закона за ограничаване на надценките, въпреки че е минал две обществени обсъждания. Защо? Кой се страхува от прозрачността? За кого работят тези хора – за потребителя или за интересите на веригите?“, запита той.
