О сновният ни приоритет е увеличаването на бюджета за отбрана и реализацията на текущите модернизационни проекти, изтъкна министърът на отбраната Атанас Запрянов по отношение на дискусиите в Алианса относно справедливото споделяне на разходите.
Акцент в изказването на Запрянов на срещата на министрите на отбраната на страните членки на НАТО, която се състоя днес в Брюксел, Белгия, беше необходимостта от увеличаване на инвестициите в отбраната и изпълнението на поетите в Хага ангажименти, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
Министър Запрянов припомни, че България е получила положителен отговор за финансова помощ под формата на заем по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) и ще го използва за финансиране на проекти, свързани с изграждането на способности за възпиране и отбрана на НАТО.
Той засегна и необходимостта от противодействие на руските безпилотни летателни системи. Подчерта, че редица съюзници разполагат с налични системи за борба с дронове, но отговорът на Алианса следва да е неконвенционален и иновативен. „България е силно заинтересована от използването на всички възможности, предоставяни от НАТО, ЕС и на двустранна основа за ускорено интегриране на иновативни технологии в нашите Въоръжени сили“, посочи министър Запрянов.
Министърът на отбраната отбеляза, че мирът и сигурността в Западните Балкани и засилването на възпирането и отбраната в Черно море са от национален интерес за България. „Тези региони са изправени пред същите рискове и заплахи за сигурността като други стратегически региони на Алианса и ние винаги сме подкрепяли запазването на фокуса на НАТО върху тях“, заяви той.
Министрите на отбраната обсъдиха напредъка при изпълнение на целите за способностите, укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, както и мисиите и операциите, в контекста на решенията, взети на Срещата на върха в Хага. Те разгледаха изпълнението на ангажиментите за повишаване на разходите за отбрана и възможностите на отбранителната индустрия, последните инциденти, свързани с нарушаването на въздушното пространство на съюзниците, както и мерките за усилена бдителност „Източен страж“.
В неформална сесия на Съвета НАТО–Украйна, с участието на министъра на отбраната на Украйна Денис Шмигал и върховния представител на ЕС Кая Калас, министрите обсъдиха дългосрочната политическа и практическа подкрепа за Украйна.
Дебатът за изграждане на необходимите на страните членки отбранителни способности и повишаване на отбранителната им готовност бе продължен и в европейски формат в рамките на проведената работна вечеря на Съвета „Външни работи/Отбрана“ на ЕС. Защитата на източните граници на Съюза и европейското въздушно пространство отново бе във фокуса на дискусиите на министрите на отбраната. „България планира да инвестира значителни средства по механизма SAFE в способности за противовъздушна и противоракетна отбрана, дронове и антидрон системи“, заяви министър Запрянов в своето изказване.
Очаква се изпълнението на новата инициатива на ЕС за опазване на източния фланг да бъде елемент от Пътната карта за отбранителна готовност, която предстои да бъде представена от Европейската комисия в близките дни. „Усилията на ЕС трябва да допринасят за изпълнението на отбранителните планове и целите за способности на НАТО по отношение на целия спектър от операции във всички оперативни домейни“, посочи министър Запрянов. Той също така се обяви за повишено финансиране за изграждане на отбранителни способности от бюджета на ЕС, включително и за разширяване на капацитета на отбранителната индустрия в европейски мащаб.
В рамките на посещението си в Брюксел министър Запрянов проведе двустранна среща с министъра на отбраната на Украйна Денис Шмигал, на която бяха обсъдени въпроси по двустранното сътрудничество.
На тристранна среща с министрите на отбраната на Турция и Румъния бяха обсъдени теми от взаимен интерес, свързани с регионалното сътрудничество в Черноморския регион. Министър Запрянов участва и в среща на Контактната група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна.
В Хага държавите членки на НАТО се съгласиха да повишат до 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) военните разходи в следващото десетилетие. От тях 3,5% ще бъдат за основни разходи за отбрана, а 1,5% - за отбрана и свързани със сигурността инвестиции в сфери като инфраструктурата и промишлеността. Настоящата цел на НАТО за разходи за отбрана е 2% от БВП.
