Вулкан може да сложи край на цивилизацията

С ветът е изключително неподготвен за масивно вулканично изригване, което може да убие милиони хора и да унищожи голяма част от съвременното общество, предупредиха група учени, цитирани от "Дейли Мейл".

В нов доклад за рисковете, предизвикани от природни бедствия,

експерти от Европейската научна фондация (esf.org) заключили, че големите вулканични изригвания носят най-голям риск за оцеляването на човека.

Учените изчисляват, че вероятността от експлозивно изригване, което да се случи до края на века и да е достатъчно мощно, за да убие огромен брой хора и да предизвика промени в климата, е между 5 и 10%.

Облакът пепел, изхвърлен при такова изригване, може да достигне на повече от 43 км в атмосферата и да предизвика температурни промени, които да доведат до широкоразпространени глад и епидемии.

Годината на изригването на вулкана Тамбора (1815 г.), който се намира на остров Сумбава в Индонезия, е известна като "годината без лято".

Учените обаче предупреждават, че нарасналата популация на хората и увеличаването на пътуванията в глобален мащаб може да означава, че последствията от едно такова изригване биха били много по-тежки.

В своя доклад – "Екстремни георискове: намаляване на риска от бедствия и увеличаване на устойчивостта", експертите предупреждават, че има нужда от международен отговор да се подготвим за подобна катастрофа и да следим за подобни събития.

Учените смятат, че повишаването на нивото на мониторинг за катастрофални вулканични изригвания, може да струва между 500 млн. и 3,5 млрд. долара годишно, но ползите от ранно предупреждение може да спасят десетки до стотици хора.

В доклада пише: "Въпреки че през последните няколко десетилетия земетресения са били основната причина за смъртни случаи и щети, основният риск в глобален мащаб са големите вулканични изригвания, които са по-редки, но много по-въздействащи отколкото най-големите земетресения.

Благодарение на трайните им последици върху климата, продоволствената сигурност, транспорта и веригите за доставка, тези събития имат потенциала да предизвикат глобално бедствие и катастрофа.

Цената на реакцията и способността да се отговори на тези събития е извън финансовите възможности на всяка една отделна страна.

Ще се наложи международна геополитическа реакция, където науката ще има уникална и ключова роля в подготовката, отговора и смекчаването на последствията".

Докладът, който беше представен на генералната асамблея на Европейския геонаучен съюз във Виена във вторник, разглежда основните георискове, пред които е изправен светът, включително земетресения, суши, сблъсъци с астероиди, наводнения, цунами, урагани, лавини и горски пожари.

Учените твърдят, че големите земетресения и цунами са зачестили през последните 2000 години и това е концентрирало световните ресурси за реакция при бедствия върху тези заплахи.

Но докладът заключва, че рискът от вулканични изригвания е потенциално много по-сериозен.

Като пример е посочено изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутл, който причини проблеми на много голяма територия, изхвърляйки облаци от пепел в атмосферата.

Това предизвика най-голямото нарушаване на въздушния транспорт от Втората световна война насам и струва на европейската икономика около 5 млрд. долара.

Въпреки това, учените казват, че това изригване е било сравнително слабо – между 3 и 4 степен по индекса за вулканична експлозивност (VEI), който има общо 7 сепени.

За сравнение изригването на вулкана Везувий през 79 година, което унищожава Помпей в Италия е бил от 5 степен (VEI5    ). Експертите посочват, че е имало около двадесет изригвания по-силни от VEI5 от 1500 година, като само Тамбора е стигнал до VEI7.

Обаче

преди около 75 хил. години изригването на супервулкан на мястото на езерото Тоба на остров Суматра в Индонезия е едно от най-големите известни вулканични изригвания в света, класирано като VEI8.

То предизвикало глобална вулканична зима, която продължила около 10 години и е свързвана с 1000 години захлаждане. Има и някои доказателства, че по това време популацията на хората е стигнала най-ниското си ниво в историята, като са били останали само няколко изолирани групи.

В доклада се отбелязва, че изригвания от такъв мащаб се случват между веднъж на 45 хил. години до веднъж на 714 хил. години, но подобно изригване би могло да убие до една десета от населението на света.

"Подобно събитие като изригването на Тоба преди 74 хил. години, може да върне човечеството до етапа преди цивилизацията", предупреждават учените.

Експертите пишат:

"Защо не сме подготвени за екстремни събития?

Причини за това са слабото възприемане на вероятността от такова събитие, слабата политическа чувствителност, както и прекъсването на връзката между научните общности и вземащите решенията".