Х ероинът, полусинтетичното производно на опиума, добит от сока на сънотворния мак, има по-силно физическо и психическо въздействие от всеки друг наркотик, известен на човека.
Създаден през 1897 г. от немската фармацевтична фирма "Байер", като болкоуспокояващо средство, днес хероинът се асоциира по-скоро с наркотична епидемия, отколкото с лекарства.
Във видеото горе вижте какво не знаете за наркотиците
В миналото лекарите са предписвали опиумите за всякакви болести
Някои историци дори предполагат, че на египетска илюстрация, документирала смъртта на Тутанкамон, на която се вижда как фараонът буйства, най-вероятно той е под влиянието на силен опиум.
Това, разбира се, остава в кръга на предположенията.
През XVI в. швейцарски лекар донася мака в Западна Европа
след посещение на Изтока. Оттогава опиумите стават популярни в западната медицина като „лекуващи всякакви болки“.
След като макът е използван за създаването на хероина и морфина, разликата между които главно в дозировката (хероинът е три пъти по-силен), медиците установяват, че те помагат и при проблемите със съня, храносмилането, диария, алкохолизъм, гинекологични проблеми, болките при бебетата, на които им растат зъби и още.
Уилям Ослър дори нарича хероина „Лекарството на Бог“
Съоснователят на известната болница в Балтимор - „Джонс Хопкинс“, дава това прозвище на хероина заради широкото му приложение и голямата му ефикасност. Повечето хора в началото взимали хероин за по-тежки болести, но с времето това се променило.
В средата на XIX в. списание „Харпърс“ публикува данни, според които около 140 тона опиум годишно са доставяни в САЩ, от които 90 процента са използвани за разпускане.
Пристрастяването на американците към опиума става огромен проблем
След като списание „Харпърс“ съобщава за просякини, които дават на бебетата си опиати, членовете на градския елит създават стереотипа, че пристрастените към хероин са само бедняците от ниските социални прослойки.
В реалността обаче това не е така. Най-много от пристрастените през XIX в. са жените от средната и висшата класа, защото не работят и техният достъп до медицинския кабинет е по-лесен.
Проучвания от това време го доказват – 56 до 71 процента от пристрастените към опиум са бели жени от средната и висшата класа, които са се снабдили с лекарството легално.
Венецуелският учен Умберто Фернандес описва епидемията от XIX в. :
„Беше тиха зависимост, почти невидима, защото жените си стояха у дома. Отчасти тя бе предизвикана от мъжкото надмощие в обществото, заради което не беше нормално жените да посещават барове…“.
Асоциацията на хероина с градската бедност става основателна
едва след няколко десетилетия. През 1916 г. американското списание „New Republic“ пише: „По-голямата част (от зависимите) са момчета и млади мъже, които… изглежда, че искат да направят живота си по-приятен…“
Според Фернандес до края на XIX в. „Лекарството на Бог“ се превръща в мащабна епидемия. И въпреки че дълго време в САЩ пристрастяването към хероина е видимо голям проблем, чак през 1925 г. субстанцията е ограничена и определена като „огромен социален проблем“.
Обществото и медицината се обръщат срещу наркотика
Постепенно той е забранен във всички страни, но и до днес хероинът държи подвластни много хора по света. Историята посочва, че хероиновата криза не е нещо ново, просто вече не е „тихо пристрастяване“.
Вижте още:
Разбиха нарколаборатория в София, трима мъже са арестувани
Започна най-големият лов на наркокартели в Колумбия
В Амстердам продават тестове, за да не бъркат туристите хероин с кокаин
