П реди броени дни се навършиха 23 години от атентатите на 11 септември 2001 г. – събитие, което промени света, в който живеем. Нападенията превърнаха групировката „Ал Кайда“ във враг номер едно на САЩ, а тероризмът се утвърди като основна заплаха за страната. Съвсем естествено, това се отрази на американската военна стратегия, която се фокусира почти изцяло върху борбата с екстремизма. Днес, ситуацията е различна. Главната цел на Вашингтон вече е да даде подобаващ отговор на заплахите, идващи от Китай и Русия. Ще се справят ли САЩ с тази задача?
Nuclear threats are proliferating and mutating, the number of warheads is rising and technology is spreading into new domains and hands.
— The Economist (@TheEconomist) August 17, 2024
The Pentagon fears all this will stretch America’s arsenal thin, and further complicate the psychology of brinkmanship https://t.co/WqLd83zbYq
- „Динамично използване на сили“
Преходът от борба с тероризма към подготовка за евентуален конфликт с друга световна сила е свързан с извършването на редица промени, отбелязват експертите. Основната причина за това е фактът, че за разлика от екстремистките групировки, страни като Русия и Китай могат да се сражават навсякъде – по суша, море и въздух, а също така и в интернет пространството и Космоса. Каква е реакцията на Вашингтон? На първо място, Пентагонът прибягва до т.нар. „динамично използване на сили“, при което американски военни части могат да бъдат разположени в различни точки на планетата, без да е изготвен график за ротация. Подобен подход би успокоил онези партньори на САЩ, изправени пред заплахи, идващи от Русия или Китай. Пример в това отношение е Полша, където временно бяха разположени приблизително 10 000 американски войници. Те не се намират непрекъснато в страната, но самото им присъствие е повече от ясен сигнал към Москва за готовността на Вашингтон да защитава съюзниците си от НАТО.
На второ място, ключов елемент от стратегията на САЩ е способността на различните видове военни части да действат в тясно сътрудничество помежду си в случай, че избухне конфликт. „Ако военноморските сили се изправят пред някакво предизвикателство, не бива да зависи единствено от тях дали ще бъде даден подобаващ отговор. В дадена операция може да бъдат включени кибератаки, а дори и действия от Космоса“, коментира Ерик Розенбах, който е експерт по международни отношения от Харвардския университет. „Например, подобен подход би накарал китайската армия да се замисли дали е добра идея да нападне Тайван. Не само, че подобна офанзива би довела до избухването на ожесточен директен конфликт, но САЩ биха предприели различни операции, целта на които ще е да нанесат възможно най-големи щети на китайските военни комуникации“, допълва той.
A ramp-up in nuclear weapons is not always a bad thing https://t.co/3EDVqntOwI | opinion
— Financial Times (@FT) September 5, 2024
- Необходимост от модернизация
През изминалите две десетилетия Китай отдели значителни средства, за да модернизира своята армия. По последни данни, военните способности на азиатската страна вече са достигнали нива, сравними с тези на САЩ. Отговорът на Вашингтон не закъсня. В бюджета за 2024 г. Министерството на отбраната задели внушителните близо 235 млрд. долара за програми, свързани с минимизирането на заплахи, идващи от чуждестранни сили. Част от тези пари са предназначени за разработването на изтребители F-35 и атомни подводници от клас „Колумбия“. Някои от тях са предназначени за съюзници на САЩ в района на Тихия океан, сред които са Япония, Южна Корея и Австралия.
Бързото разрастване на ядрения арсенал на Пекин стана повод за сериозни притеснения. Американският президент Барак Обама, макар и да призоваваше за пълно разоръжаване по време на управлението си, даде зелена светлина за най-мащабното модернизиране на ядрения арсенал на САЩ в цялата история на страната. През 2022 г. администрацията на настоящия държавен глава Джо Байдън пък поднови финансовия ангажимент за „изграждане на модерна и устойчива ядрена триада“, състояща се от междуконтинентални балистични ракети, подводници и бомбардировачи, способни да извършват дълги полети.
Атомните оръжия са само част от този сложен пъзел. През 2019 г. администрацията на тогавашния американски президент Доналд Тръмп обяви създаването на Космически сили. Тогава той подчерта, че превъзходството на САЩ в Космоса е жизненоважно за националната сигурност. За никого не е тайна, че сателитните комуникации са от огромна важност както за почти всяка военна операция, така и за осигуряването на достъп до интернет и някои жизненоважни системи – като глобалната система за позициониране GPS, например. По данни на американското разузнаване, ако се стигне до избухването на конфликт между САЩ и Китай, азиатската страна възнамерява да се фокусира върху извършването на кибератаки, насочени срещу обекти от ключова важност, намиращи се на американска територия. Предотвратяването на подобни действия е сред основните приоритети на Пентагона. „САЩ също така се стреми да противодейства на Китай с помощта на софтуер, използващ изкуствен интелект в рамките на програма, наречена Replicator Initiative. Целта е да се създадат хиляди евтини, управлявани от изкуствен интелект, автономни самолети и плавателни съдове, които да се използват в хода на евентуални бойни действия“, отбелязва Ерик Розенбах.
Putin warns that Nato will be ‘at war’ with Russia if Ukraine missile restrictions lifted https://t.co/Dc9JFpgta6
— The Independent (@Independent) September 12, 2024
- Партньорите на САЩ
Един от най-често задаваните въпроси през последните месеци е как ще се отразят задаващите се президентски избори в САЩ върху отношенията между страната и нейните партньори от НАТО. Руската инвазия в Украйна обедини страните от Алианса, като освен това доведе до приемането на нови членове – Финландия и Швеция. Администрацията на Байдън нееднократно заяви, че поддържането на добри отношения с останалите държави от НАТО стои в основата на глобалния мир и е приоритет за Белия дом. Показателно беше решението за отпускането на допълнителни 3 млрд. долара за различни европейски отбранителни инициативи. В същото време, САЩ задълбочават връзките си с азиатски страни като Япония, Южна Корея и Филипините, провеждайки редица военни учения с тях. Целта е ясна – да се противодейства на растящото военно и политическо влияние на Пекин в тихоокеанския район.
А какво ще се случи след 5 ноември, когато ще стане ясно името на следващия американски президент? Да се даде еднозначен отговорен на този въпрос е сложна задача. Несъмнено, ако Камала Харис спечели вота, тя в голяма степен ще продължи политиката, водена от администрацията на Байдън. Това означава, че Вашингтон ще задълбочи още повече сътрудничеството си с останалите страни от НАТО, особено по отношение на продължаващата война в Украйна. Далеч по-неясна би била ситуацията, ако Доналд Тръмп се завърне в Белия дом. Обект на много коментари станаха неговите думи, че би насърчил Русия да нападне държава-членка на Алианса, ако тя не отделя достатъчно пари за отбрана. Освен това, ако той спечели изборите и реши да намали размера на средствата, отпускани на НАТО, това неизбежно ще се отрази негативно върху помощта за Украйна, което пък ще е добре дошло за Русия. По тази причина не е изненадващо, че много европейски лидери гледат с нескрита тревога към евентуален втори мандат на Тръмп.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП
Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа
"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия
Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП
Дипломатическият ребус на Си Цзинпин
Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия
Имигрантите, които спасиха американската икономика
Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток
Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа
Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект
Кой се страхува от Доналд Тръмп?
Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин
Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп
