Н е е просто танц. Това е бунт. В свят, където сцената често служи за бягство, Лиа Родригес я превръща в арена на съпротива. Бразилката, която отказва удобството на европейските театри, избира калта на фавелите, за да създаде едно от най-влиятелните съвременни танцови движения в света. И сега идва и в Пловдив.
В шарената Бразилия и танците са шарени — пъстри, ритмични, създадени да усмихват. Но в страна, разкъсвана от бедност, насилие и дълбоки разделения, танцът може да бъде и юмрук. Юмрук срещу системата. И тук влиза Лиа Родригес — хореографка, която сменя блясъка на европейските сцени със суровата реалност на Рио, за да превърне танца в надежда, образование и вик за промяна.
Когато танцът обединява света – България задава ритъма с One Dance Festival
Лиа Родригес за първи път ще гостува в Пловдив, в рамките на фестивала One Dance Festival, копродуцент на нейния най-нов спектакъл „Borda”. Това не е просто спектакъл. Това е арт-отговор на тухлените и мисловни стени, които ни разделят. Ще го видим в две последователни вечери – на 7 и 8 юни, непосредствено след световната премиера в Брюксел. „Borda” е едно от най-чаканите събития в танцовия свят, точно в момент, когато Европа отново се оглежда в собствените си граници.
Родена да танцува
Лиа Родригес е родена в Сао Пауло през 1956 г. Занимава се с класически балет, а след това с модерен танц, който през 70-те е авангард в Латинска Америка. Отначало излиза извън рамките като съосновател на независим колектив за съвременен танц. Това се случва в период на диктатура и жестоки политически сътресения. Тези времена оформят нейния стил — неподчинен, директен и остро социален. По-късно те ще ѝ донесат най-високите отличия, включително „Рицар на Ордена за изкуство и литература“ на Франция и номинация за първата международна танцова награда Rose 2025 на лондонския Sadler's Wells.
Младата Лиа се мести в Европа и става част от трупата на легендарната Маги Марен. Участва в спектакъла „May B“, вдъхновен от Самюел Бекет – шедьовър на френския експериментален танц. Тъкмо тогава, когато мнозина ѝ предричат бляскава кариера в Европа, тя прави обратен завой. Връща се в Рио в началото на 90-те, за да разчупи статуквото и да внесе съвременния танц в бразилския културен пейзаж.
Надежда във фавелата
В Рио тя създава и ръководи най-влиятелния фестивал за съвременен танц в Латинска Америка — Panorama. В Маре — една от най-опасните фавели на Рио, Лиа създава културен оазис: танцово училище и център за изкуства, където децата от улицата се учат не просто на движения, а на достойнство. За тях сцената не е лукс, а шанс.
В тази среда, където властват бедността, престъпността и климатичният хаос, тя изгражда пространство за творчество и възможности. Родригес не произхожда от най-бедните общности, тъкмо обратното. Но фактът, че е израснала с привилегии, я кара да бъде двойно по-отговорна – не само като творец, а и като гражданин.
Танцът като съпротива
През цялата си кариера Родригес използва танца, за да създаде откровен портрет на обществото. Хореографиите ѝ са огледало на реалността – често болезнена. Тя залага на абстрактен и суров физически език, който разказва с тялото, там където думите се провалят.
Бразилската природа и митология са в центъра на „Encantado” (2021), спектакъл, обиколил света и влязъл в Топ 4 на Rose Awards. Танцьорите, покрити с пластове дрехи, буквално се разсъбличат на сцената – жест, който може да се прочете и като реверанс към хората от фавелите, които с малко създават много. Звучи музика от народа Гуарани, изпълнена на живо — своеобразен протест срещу унищожението на родната им земя.
Физическата експресивност на Родригес личи силно в „Furia” (2018), където телата минават от защита към атака, от гняв към безсилие, от сближаване към отчуждение. Девет души изживяват бунта — вътрешен и външен — върху сцена, обсипана с кал и пръст.
В „Nororoca” (2020) Родригес вади буквално боклука на сцената — кабели, пластмаса, парцали. Творбата е разширена версия на по-ранната „Pororoca”, създадена за норвежката национална компания Carte Blanche. Самата дума описва бурното сливане на водите на Амазонка с океана — метафора за сблъсъка между култури, идентичности и светове.
Когато телата говорят
В продължение на четири десетилетия Лиа Родригес изгражда една нова представа за това какво може да бъде танцът — не само форма, а съдържание. Творбите ѝ разказват за уязвимите, за отритнатите, за унищожената природа, за човека, който се бори. Танцьорите ѝ не се стремят да бъдат красиви — те са истински.
Сцените ѝ са метафора на обществената динамика: телата се борят, сблъскват се, отдръпват се, помагат си, докато не разберат, че могат да съществуват заедно. В един по-справедлив свят. Такъв, какъвто Лиа Родригес танцува вече 40 години.
One Dance Festival 2025 е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата. Фестивалът се реализира с подкрепата на Министерство на културата, Национален фонд „Култура“, Община Пловдив и Фондация Лъчезар Цоцорков. "Borda" на Лиа Родригес гледайте на 7 юни и 8 юни в Дом на културата “Борис Христов” - Пловдив. Билети ще намерите онлайн, както и на касите на EasyPay в цялата страна.
