Н а 1 май (20 април по стар стил) се навършват 149 години от избухването на Априлското въстание – едно от най-значимите събития в българската история, останало като символ на националната борба за свобода и независимост.
Макар и потушено с жестокост от османските власти, въстанието се превръща в повратна точка за България – то е първият акт, който привлича вниманието на международната общност към съдбата на българския народ под османско владичество.
Априлското въстание е определяно като "българската революция" – морална и въоръжена. Подготовката за него започва месеци по-рано, като действията на българските революционери предизвикват тревога сред местното мюсюлманско население и османските власти. Решението за вдигане на въстание е взето на историческото събрание в местността Оборище. Според историци, османските власти научават за плана именно чрез предателство – името на предателя е заличено от паметника в Оборище и остава неизвестно и до днес.
Непосредствено преди избухването на въстанието, османските власти изпращат жандармерийски части в Копривщица и Панагюрище с цел да арестуват "подстрекателите на мирната рая". При опит за залавянето на Тодор Каблешков, копривщенските революционери отвръщат с оръжие и прогонват османските части. Мюдюринът е убит, а в града е установена революционна власт. Именно тогава Каблешков изпраща прочутото "Кърваво писмо" до Панагюрище, с което обявява началото на въстанието. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава разстоянието между двата града за рекордните два часа.
Въпреки героичните усилия, въстанието обхваща едва около 10 000 души с огнестрелно оръжие от общо 95 селища. То е зле координирано и не получава подкрепа от нито една чужда сила – причините за кървавия му край са както вътрешни, така и външни.
Но независимо от неговото потушаване, историците посочват, че Априлската епопея е морална победа. Апостолите и загиналите в борбата остават не като жертви, а като герои – млади, образовани, идеалисти, посветили се безкористно на националната кауза.
Днес, почти век и половина по-късно, имената на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Бачо Киро, както и техните предшественици Георги Раковски и Васил Левски, и Христо Ботев, загинал месец по-късно, продължават да вдъхновяват поколения българи.
Априлското въстание остава недостижима мечта – символ на безстрашие, жертвеност и стремеж към свобода, която продължава да живее в националната памет на България.
