П отребителската икономика среща хората с огромен обем разнообразни стоки, които днес са по-достъпни, отколкото във всяка друга епоха. Дрехи, мебели, техника и всички останали продукти минават през своите производствени и логистични вериги, за да се купуват редовно и в голямо количество. За жалост животът им не е вечен и обикновено приключва на сметище. По последни данни на Евростат към 2022 България и Румъния са сред европейските държави с най-нисък дял рециклиран отпадък - под 10% от общия.
Същевременно отделянето на отпадък при купуването на стоки, включително храна, започва далеч преди изхвърлянето им. Още с прибирането от магазина или отварянето на новата придобивка към сметището се отправя нейната опаковка. През 2023 според Националния статистически институт (НСИ) над половин милиард килограма отпадък са генерирани само от опаковки в България. Това е приблизително равно на общото тегло на всички български жители.
Графиката отразява развитието на обема отпадъци от опаковки - вкл. бутилки, кутии и др., в България след 2004 според НСИ. Въпреки временното затишие при финансовата криза от 2007-8, той бележи рязък ръст до настъпването на пандемията през 2020 и после спада до малко по-ниско, но високо ниво. От малко под 300 млн. кг през 2004, през 2023 общото количество възлиза на 508 млн. кг, като хартията и пластмасата (вкл. найлон) са с най-големи дялове. През годините делът на стъклото - предимно стъклени съдове за храна и напитки, спада, докато този на дървото се покачва - особено заради приложения извън ежедневните битови покупки.
Предвид слабата природосъобразност на найлона, част от борбата срещу проблема с трупането на отпадък в Европейския съюз се изразява в кампании срещу ползването на найлонови торби. Такива започват още преди години, движени както от правителствени, така и от неправителствени инициативи - напр. България въвежда задължителна цена за торбички в магазините. По последни данни на Евростат, представени в графиката, българите все още ползват средно по 132 обикновени найлонови торби годишно. С това страната се нарежда далеч зад Белгия (4), Полша (7) или Португалия (13), но превъзхожда други като Литва (249). Важно е да се отбележи, че няма общоевропейска забрана за ползването на такива торби - успехът на някои държави е следствие от умели вътрешни политики.
Ако се съди по развитието на същите стойности по години, кампанията за намаляване на излишен отпадък от найлонови торби дава смесени резултати в различни държави. По всяка вероятност това е свързано и с предприеманите мерки и доколко проблемът е поставен на фокус. Докато в България от 2018 до 2022 се наблюдава сериозен спад на употребата, в Гърция пък е налице значителен ръст. Макар в повечето европейски страни да има подобрение, присъстват и някои изключения. Любопитното е, че по този показател има “шампиони” във всички региони - вкл. в Източна Европа, а понякога съседи показват коренно различни практики.
Опаковките и торбите, които се използват еднократно или за кратък период, се различават по материала, от който са направени. Той обуславя тяхната податливост към рециклиране, като същевременно зависи от ресурсите, нужни за производството. Макар някои процеси и съставки - напр. хартията, да са по-щадящи за околната среда, всеки отпадък носи своя екологичен отпечатък - нужен за първоначалното му създаване и последваща обработка. В този смисъл няма истински “добра” смет.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Етническата мозайка на Македония
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
От възход към спад: Какво се случва с чуждите инвестиции в България?
Млади не работят, възрастни не се пенсионират – накъде отива пазарът на труда в България?
България е четвърта по брой полицаи на глава от населението в Европа - има ли резултат?
Туризмът в България: Връщане към старите нива, но с нови посетители
Продължителността на живота в България: Защо жените водят с осем години?
Пазар на ръба: Почти двойно поскъпване на имотите у нас за 5 години
70 години – късна граница за българските мъже: Защо живеят по-кратко?
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
