К ато развиващ се пазар България привлича и зависи от чуждестранни инвестиции в страната. Те способстват утвърждаването на международни компании на местния пазар, развитието на отделни градове и региони и възхода на дадени браншове. Обоснован е аргументът, че фокусът на тези инвестиции към София през последните десетилетия води до доминацията на столицата в икономиката и преимуществото на заплащането там спрямо средното на национално ниво.
Смущаването на доставките от по-далечни дестинации, включително Азия, по времето на пандемията води до т. нар. nearshoring или “приближаването” на производствените процеси до основните им пазари в Западна Европа. Това засилва вече перспективния сектор на производство на промишлени стоки и компоненти у нас. Същевременно тенденцията в онлайн услугите в същия период засилва наемането на специалисти в сферата на информационните и комуникационни технологии, за които пазарът на труда в България има силно предлагане. 2022 и особено 2023 са най-силните години в България по отношение на чуждестранните инвестиции в страната.
Същевременно нетният поток на чуждестранни инвестиции в България бележи прелом през 2024 според данни на Българската народна банка (БНБ). Тогава той възлиза на малко под 3 млрд. евро и бележи сериозен спад спрямо 2023 и 2022. Изключвайки инвестициите във финансовия сектор, останалите през последната година са на най-ниското си ниво след 2018 с изключение на 2021, когато пандемията води до смущения на пазара. Често финансовата сфера се изключва от подобни сметки заради по-особения характер на паричните потоци там.
След големи вложения в преработващата промишленост и в информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в годините след пандемията, през 2024 търговията остава единственият атрактивен сектор за чуждестранни инвеститори. За това свидетелства навлизането и разрастването на ред международни вериги с все повече физически обекти в страната.
Трудно е да се посочи защо инвестиционният климат се влошава. От една страна пиковете от предишни години могат да се дължат на еднократни високи инвестиции, планирани дългосрочно в съответните компании. От друга страна икономиките на големи пазари като Германия са белязани от стагнация, която потиска нуждата от допълнителни доставки на създадени в България компоненти, стоки и услуги. Същевременно разходите за труд у нас се покачват, което прави страната по-малко атрактивна дестинация за изнасяне на процеси от чужбина.
Показателно е, че политическата нестабилност изглежда не влияе пряко на инвестиционните потоци. Така в периода с чести парламентарни избори между 2021 и 2024 се наблюдават както години с възход, така и такива със спад. Възможно е обаче очакванията от нейните резултати да се изменят през времето, което да влияе върху структурните корпоративни решения.
Следващата година би потвърдила или опровергала последната тенденция. Ако ниските инвестиции в индустрия и информационни и комуникационни технологии се задържат, това би поставило под изпитание досегашния ръст на тези сектори, славещи се и с високо възнаграждение. Засега известно смущение е налице в ИТ сектора, доколкото в основни платформи за търсене на работа броят публикувани обяви рязко спада след 2022. Подобно развитие се наблюдава и в международен план. Междувременно съседни на България държави същи се борят с успех за ограничения инвестиционен поток, а нови предизвикателства от зараждащата се търговска война водят до преосмисляне на международните пазари.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Етническата мозайка на Македония
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
