П рез последните два века масовият достъп до новини коренно променя света. Те все по-бързо достигат до все по-широки слоеве от населението и мобилизират обществената енергия за подкрепа или противопоставяне на личности, идеи и политики.
През 1890 френският вестник Le Petit Journal за пръв път минава тираж от 1 млн., през 1930-те повечето домакинства в САЩ вече притежават радио, а телевизията си пробива път да стане водещият източник на информация в развития свят през втората половина на 20. век. Малко важни събития минават, без всеки да научи за тях на същия ден.
В наши дни интернет се утвърждава като новото водещо средство за масова информация. Достъпността на потребителската електроника и почти повсеместната телекомуникационна връзка улесняват “взрива” на онлайн съдържанието. Същевременно днес то все по-често минава през социалните мрежи със своите предимства, недостатъци и невинаги прозрачни правила, обобщени под названието “алгоритми”. Вече не само новинарски сайтове, а самите социални мрежи изместват останалите медии като главен източник на новини.
Графиката представя дела от населението по държави, ползващ социалните мрежи конкретно за достъп до новини според проучване на института "Ройтерс" и Оксфордския университет към 2024. В България това е вярно за цели 54%, като този дял е сходно висок напр. в Гърция и Унгария. Ползващите социални мрежи за новини не отсъстват никъде - дори в по-развити страни с по-богат медиен пейзаж като Франция и Германия, където ⅓ от хората черпят такава информация от тях.
За сравнение според същия източник 61% от българите се осланят на телевизията, а само 13% - на печатни издания, доминирали медийната среда в близкото минало. Важно е да се отбележи, че се допуска повече от един отговор, т.е. ползването на няколко паралелни източника, в съответните анкети. Проучването измерва и доверието в новините по държави, което възлиза на едва 29% в България, но напр. на 69% във Финландия. Липсва все пак ясна връзка между доверието в новините и употребата на социалните мрежи за достъп до тях. Същевременно 60% от българите отговарят, че не вярват на новините като цяло.
Предвид силното влияние на социалните мрежи в разпространението на информация си заслужава и поглед към разделението на потребителите им по възраст. Графиката представя дела от съответните групи, които ползват някоя от платформите също според "Ройтерс" и Оксфорд.
Сред най-популярните се очертават Instagram и TikTok като типични “младежки” платформи, ползвани съответно от 56 и 51% от българите на възраст 18-24. При поколението на възраст над 55 най-употребяван е Facebook с дял от цели 78%. Това разбива мита, че по-възрастните странят от социалните мрежи.
Към данните може да се добави и скорошно проучване на СЕМ, според което 87% от българските младежи на възраст 14-18 имат профил в TikTok. Вероятно е тази платформа да се утвърди като предпочитания източник на новини за следващите пълнолетни, тепърва започващи своя път на работещи и гласуващи. Предвид наблюдаваната сегментация и характера на основните мрежи е възможно до различните поколения да достига различен тип информация - феномен със своите отделни и непредвидими последици.
Минаването през социалните мрежи за достъп до новини затруднява бизнес модела на традиционните издания, както се наблюдава от спорове между тях и големите онлайн платформи напр. в Канада и Австралия. Същевременно методите за разпространение на съдържание способстват различни видове дезинформация, т.е. умишленото изопачаване на факти с користна цел. Подобно влияние е наблюдавано напр. от дипломатическата служба на Европейския съюз през последните години в контекста на пандемията и войната в Украйна.
В обобщение може да се заключи, че социалните мрежи вече играят водеща роля в достъпа до новини, особено в България, със съответното влияние върху общественото мнение. Въпрос на допълнителен анализ е какви ефекти би имало това в дългосрочен план предвид относително краткия им живот като средство за масова информация, както и дали те на свой ред биха били изместени от ново такова.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
