П рез годините различни проучвания и статии обобщават, че “българинът обича колата си”. Немалко от тях отиват по-далеч и допълват, че я обича дори повече от дом, съпруга или здраве. За българския автопарк се ширят стереотипи, които представят българина като ревностен колекционер на хубави автомобили или безспорен експерт в поддръжката и експлоатацията им.
Графиката показва броя пътни превозни средства (ППС) от най-често срещаните марки в България за всички категории. За всяка е представено съотношението на автомобилите по възраст съответно от съвсем “млади” - до 5 години, към най-старите или тези на над 20 години. Кръговата диаграма сочи общото разпределение по възраст на целия автопарк.
В България към момента са регистрирани общо 4 млн. превозни средства, от които повечето - 3 млн., са леки коли. Най-разпространените марки според Министерството на вътрешните работи (МВР) са немските Volkswagen, Mercedes и Opel, като първата води с голяма преднина. От общо 12 марки у нас има по над 100 хил. машини, като прави впечатление, че и такива с висок клас се нареждат на челните места.
Същевременно автопаркът в България е изключително стар в по-голямата си част. Повече от половината превозни средства у нас са на възраст над 20 години, а повече от 3/4 са над 15-годишни. По марки сравнението показва, че около 2/3 от наличните Volkswagen и Opel са над 20-годишни, а при Toyota и Škoda този дял е по-малък, но все пак значим. Почти отсъстват нови коли.
Сравнението по марки и възраст позволява следните заключения. От една страна почти всички коли в България се ползват до висока възраст. Всъщност много от тях вероятно влизат на пазара такива - напр. през първите два месеца на 2025 в България са първоначално регистрирани 44 хил. употребявани ППС, но само 10 хил. нови такива. От друга страна по-значим дял нови коли се купуват само от няколко производителя. Сред масовите марки над 10% са на под 5-годишна възраст само при Toyota, Škoda, Hyundai, Dacia и KIA, като от румънската Dacia има цели 25% сравнително нови коли.
Остарялото разбиране, че в България доминират машини от постсъветското наследство, днес се оказва погрешно. От стереотипната ВАЗ (вкл. Жигули - позната и под бранда Лада) остават регистрирани само 33 хил. единици, макар преди три десетилетия да е доминирала българския пазар. Така тя вече се нарежда чак на 27. място по разпространеност. Москвичите възлизат на 5 хил., а трабантите са едва 1348 към март 2025.
За сравнение по българските пътища се движат 8 хил. автомобила на Porsche. Сред луксозните коли изпъкват също 184 на Ferrari, 191 на Lamborghini и 374 на Bentley. От Rolls Royce има 109.
Макар броят загинали при автопроизшествия в България да намалява през последните години до тройно по-ниско ниво през 2024, отколкото през 1990, той остава сред най-високите спрямо населението на европейско равнище. За това допринася и по-ниската безопасност на по-старите модели коли, вкл. заради липсата или по-ниската ефективност на някои техни функции за сигурност. В обобщение може да се направи изводът, че българинът в наши дни действително предпочита западни и особено германски марки, вкл. от висок клас, но повечето автомобили в България са на висока възраст с мнозинство на над 20 години.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
