М алко места са имали такова значение в българската история като Македония, а стремежът към включването на региона в българските граници е водещ в събитията от новата ни история. Берлинският конгрес от лятото на 1878 урежда отношенията след Руско-турската война и оставя България васал на султана, а българското землище бива разделено между околните страни. Македония не променя статута си и остава част от Османската империя. През годините се появяват и налагат твърдения, вариращи от пълната липса на българи до чисто българския характер на региона, като и двете изглеждат погрешни.
За това можем да съдим по единственото пълно османско преброяване от 1881-1882 година. Според него в края на 19. век Македония е с население от 2 млн. души и етнически разнородна, а никоя народност там няма пълно мнозинство. Регионът е разделен главно между Солунския, Битолския и Косовския вилает (провинция) на Османската империя, а територията му обхваща до 54 кази (общини) според най-обширните си дефиниции. Очертава се българско мнозинство покрай българската граница и гръцко - близо до гръцката. Сърби липсват напълно. Преброяването се извършва на религиозен признак и включва всички мюсюлмани в обща група, а разделя християните по принадлежността им напр. към гръцката Патриаршия или българската Екзархия. Така отчитането на дадена народност зависи от формалното ѝ религиозно представителство пред османските власти.
Според данните покрай границата на днешна Албания, в ивиците от Скопие до Солун и от Солун до Тракия има мюсюлманско мнозинство. Около Охрид, Битоля и Прилеп мнозинството е българско, но остава отделено от останалото българско землище. Друга голяма българска група има в Костур, който обаче е ограден от общини с мюсюлманско или гръцко мнозинство. Подобни гръцки анклави се наблюдават в Лерин и Зъхна.
Важно е да се отбележи, че според преброяването почти липсват етнически хомогенни общини и така в тези с българско мнозинство то възлиза общо на едва 61%. На практика Македония се състои от раздробени етнически анклави без географска връзка помежду си. Това прави териториалното обединение със съседна национална държава трудно и подплатява стремежа на българското освободително движение там - ВМРО, първо към автономия, а не пряко присъединяване към България.
Според османските данни в цяла Македония мюсюлманите възлизат на 41%. Българите-християни са 30%, гърците - 26%, а сред останалите малцинства най-многобройни са евреите. Тези резултати рисуват картина, в която българите са многобройна група без мнозинство, а в повечето общини присъстват поне няколко народности с накъсани етнически анклави.
Друго сериозно проучване на македонското население към този период е съставено от Васил Кънчов - български учен, министър на просветата, работил и като учител из Македония. Неговият труд „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 представлява преброяване на населението по етнически признак без оглед на принадлежност към религиозна институция, като етносите все пак са разделени напр. на християни и мюсюлмани. За него той ползва по-тесни граници на региона от максималните, като изключва някои области в днешна Гърция и Албания. На представената карта са взети административните граници на общините към 1900 с леки изменения спрямо тези от 1881.
Проучването на Кънчов показва, че българите-християни са 46% от общото македонското население, а българите-мюсюлмани - 7%. Те са мнозинство в повечето общини, като в землището им има турски анклави в Щип, Радовиш и Дойран. Отново са налице общини, където делът на най-многобройния етнос възлиза на под 50%. Такива са например Сяр, Дебър и Гевгели.
Тези данни установяват значително повече българи спрямо османското преброяване. Причините могат да са няколко - тези българи да са преброени като гърци преди или броят им да е нараснал за изминалите години, както и емиграция сред останалите етноси. Разликата в по-малкия дял гърци спрямо османското преброяване вероятно се дължи и на влиянието на гръцката Патриаршия към онзи период, когато пред османските власти много българи формално се броят за част от ромейския, т.е. гръцкия народ.
В обобщение може да се заключи, че географската област Македония е имала разнороден етнически състав в периода около Освобождението. В съседни общини различни народности са били най-многобройни, а българите, макар с най-голям дял, съставят едва около половината от населението ѝ дори по данни на български етнограф-съвременник. В първата половина на 20. век единствено Пиринска Македония, с ясно изразено българско мнозинство, е присъединена към България, а останалата територия попада под властта на Гърция и Сърбия, които едновременно прогонват и асимилират части от местното население.
