М алко теми привличат вниманието като демографията - колко деца се раждат и колко души умират в дадена страна за даден период. Вероятно това се дължи на достъпното наблюдение на тези феномени, доколкото всеки става свидетел в лично качество на свързаните с тях процеси. За България често циркулира твърдението, че е най-бързо изчезващата нация, което може да бъде преувеличено, но и почиващо на доза истина в зависимост от дефиницията и разглежданото сравнение. Същевременно излезли в последните дни данни от Евростат сочат, че България към 2023 има най-високата плодовитост или среден брой деца на жена в Европейския съюз (ЕС) - 1,81, в условията на сериозен спад в повечето други държави. Как могат да се обединят тези разнопосочни заключения?
Обикновено биват разглеждани два коефициента - на раждаемост и на плодовитост, които представляват различни параметри, но често биват бъркани. Докато раждаемостта изразява броя “нови” деца спрямо цялото население - напр. на 1000 души, то плодовитостта ги съпоставя само с жените в детеродна възраст. Така последната определя колко деца се очаква да роди средната жена от съответното поколение, като според Световната здравна организация стойност от 2,1 е нужна за дългосрочно естествено поддържане на населението. Действително България се доближава до тази цел от поне няколко години, като е водеща по плодовитост в ЕС.
Въпреки това естественият прираст в България е отрицателен, както показва горната графика по данни на Националния статистически институт (НСИ). У нас всяка година умират около 100 хил. души, като за 2021 пандемията увеличава броя им почти до 150 хил. Същевременно родените на годишна база за последното десетилетие са едва около 60 хил. След покачваща се раждаемост в условията на бързо растяща икономика в началото на века най-много деца от разглеждания период се раждат през 2009 - 81 хил. Следва финансовата криза и плавен спад на броя родени до 57 хил. през 2022 и 2023. Низходящата тенденция сега изглежда се забавя при сравнително висока плодовитост спрямо по-ранни периоди.
Раждаемостта понастоящем не е достатъчна за приблизителна “замяна” на населението, тъй като в демографията участват по-възрастни поколения, родени напр. през 50-те, а жените в детеродна възраст днес, родени напр. през 90-те, са малко. Така поколението, “отговорно” за естествения прираст, е твърде малобройно, за да компенсира по-многобройните кохорти на висока възраст въпреки високата плодовитост. В течение на времето това разминаване би се променило със смяната на поколения при запазване на сегашните тенденции.
Засега почти двойно повече хора умират в България, отколкото се раждат всяка година. Това отразява както застаряването на населението с големи поколения, които сега стават на висока възраст, така и ниския брой хора в детеродна възраст, от които на практика зависи раждаемостта. Същевременно това съотношение е неравно разпределено по области. Така напр. в Сливен броят починали и родени е почти еднакъв, но във Видин и Смолян починалите са над тройно повече от родените. Зад данните се крие и ефектът на вътрешната миграция - млади хора се местят към областите с големи градове и раждат своите деца там, а в предишните им области остават по-възрастните, които влизат с по-значима тежест в данните за смъртността. Графиката сочи, че естествения прираст е със силни разлики по области - така някои биха се обезлюдявали неколкократно по-бързо от други при отсъствие на механично движение на хора натам.
В обобщение може да се заключи, че България има проблем с раждаемостта, доколкото повече хора умират, отколкото се раждат. Същевременно този проблем не е свързан дотолкова с плодовитостта на днешното младо поколение, която е сравнително висока, а с високия брой по-възрастни хора от предишните поколения. Докато този феномен е ясно забележим в България със спада на общото население, той се наблюдава и другаде, макар да е маскиран от силната имиграция към икономически по-развити страни.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
