Б ългария често се разглежда като силно зависима от туризма държава. Според източника делът на туризма от местната икономика се оценява различно и обикновено варира от 4% до над 10% в зависимост от използваната методология и нейната коректност. Според анализ на Министерството на туризма към 2023 делът на бранша от брутния вътрешен продукт възлиза на 7%, а в съответната класация България се нарежда в долната половина на европейските страни.
Все пак притокът на туристи - особено чуждестранни такива, е от ключово значение за някои региони. Засега повечето от тях посещават Черноморието, което концентрира икономическия им ефект едва върху няколко области. Това поставя фокуса върху очакванията и платежоспособността на посетителите, свързани до голяма степен и с държавите, от които идват.
Графиката показва промяната в броя чужденци, пътували до България за почивка или екскурзия, между 2019 и 2024 според Националния статистически институт (НСИ). Представени са само водещите страни през поне една от двете години. И преди 6 години, и през последната малко под 6 млн. чуждестранни туристи посещават България. Така пазарът все още не се е възстановил до предпандемичното си ниво - вкл. заради ефекта на войната в Украйна и ограниченията срещу Русия.
Днес руските посетители са спаднали до минимум, докато преди войната са били сред най-многобройните групи. Същевременно стагнацията далеч не се дължи само на тях - сериозни спадове бележи и броят туристи от Западна Европа - особено Германия, както и от САЩ и Израел, където също се разразяват бойни действия. Донякъде това се компенсира от сериозен ръст при румънските туристи и други такива от Източна и Южна Европа.
По различни причини България през 2024 е по-малко привлекателна за западните туристи, отколкото през 2019. Това може да се дължи на утвърждаването на по-добри алтернативи - напр. Хърватия, Албания или Югоизточна Азия, трудности в мобилността, влошаване на съотношението цена-качество или притеснения от близостта на страната до Украйна. Прави впечатление, че растат посетителите от страни в източната част на Европейския съюз (ЕС) - напр. Полша и Чехия, макар и от сравнително ниска база.
В абсолютна стойност най-голямо влияние върху бранша оказва спадът при туристите от Германия, Русия и С. Македония, както и ръстът на такива от Румъния, Турция и Украйна. Може да се предположи, че при посетителите от съседни държави става дума за по-кратък престой, вероятно по-близо до съответната граница. По всяка вероятност част от посетителите от Украйна пък са били подтикнати към пътуване от войната, но са били регистрирани с туристически статут.
Данните показват, че пазарът става все по-зависим от съседните държави. Докато статистиката отчита само 36% от посетителите като идващи от Румъния, Турция, Гърция, С. Македония или Сърбия през 2019, то през 2024 този дял възлиза на 45% при възходящ тренд. Ако се приеме, че при част от тях става дума за еднодневни или като цяло по-кратки пътувания, това би довело и до намален брой нощувки на чужденци в обектите за настаняване. Потвърждение за това се крие зад данните за реализирани нощувки от чужди граждани, които възлизат на 17,5 млн. през 2019, но едва на 15,1 млн. през 2024 според НСИ.
Докато приблизително равен брой чужденци прекосяват българските граници като туристи спрямо преди, изглежда те са с различен профил и с по-ограничени планове за престоя си. Идващите от ЕС по-рядко идват от Западна и Северна Европа и все по-често от Източна или Южна, най-вече от съседна Румъния. Възможно е подобряване на транспортните връзки, край на военните действия в Украйна или подобряване на условията за почивка в България спрямо други дестинации да върне донякъде предишните съотношения.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Етническата мозайка на Македония
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
От възход към спад: Какво се случва с чуждите инвестиции в България?
Млади не работят, възрастни не се пенсионират – накъде отива пазарът на труда в България?
България е четвърта по брой полицаи на глава от населението в Европа - има ли резултат?
