В наши дни жените живеят средно по-дълго от мъжете на практика във всички развити държави. Причините се търсят в разностранни фактори, вариращи от генетика до отлики в начина на живот, включително в професионален план, между половете. В България разликата в продължителността на живота е сравнително висока. Според Световната банка към 2023 може да се очаква средният българин да доживее едва до 72, а средната българка - до 80. Например в Гърция тази разлика е значително по-тясна - съответно между 79 и 84.
Средната продължителност на живота се влияе като статистическа величина от редица компоненти. Голяма тежест има напр. ранната смъртност на ниска възраст, а мъжете по-често стават жертва на инциденти, престъпления и самоубийства. Прибягването до масови вредни навици, по-характерни за даден пол, също има отношение към общите стойности. Особено голямо значение има това до каква възраст доживява мнозинството от населението.
Графиката представя броя починали през 2023 по полове в различни възрастови групи от 20-годишни нагоре, като тези над 85 са събрани заедно. Според данни на Националния статистически институт около всяка трета жена, починала през съответната година, е била на възраст над 85, но едва около всеки шести мъж. Така достигането на тази възраст се оказва доста по-типично за жените, отколкото за мъжете. Същевременно много по-висок брой мъже в България почиват след 45 и особено след 60, като тази ранна смъртност сваля и средната продължителност на живота за общата група по пол.
Макар на пръв поглед логиката да диктува, че сред общото население би имало по 50% мъже и жени, това днес не е така. Заради достигането на по-висока възраст от жените, техният брой в България превишава този на мъжете - основно заради разлики в групите над 60. Според НСИ 48% от българското население е съставено от мъже, но само 42% от тези над 60 или 35% от тези над 75. Сходна картина на женско мнозинство по същите причини се наблюдава и в други страни.
Любопитното е, че разминаването в броя жители по пол е било обърнато в миналото поне при отсъствието на големи военни жертви в съответния период. През 1910 в България се провежда последното преброяване преди серията кръвопролитни войни за национално обединение след 1912, в които загиват хиляди българи. То открива мъжко мнозинство, което се запазва дори в по-високите възрасти.
Графиката представя кой пол има числово преимущество по възрастови групи, сравнявайки преброяванията през 1910 и 2021. Макар на практика това преимущество да не е високо в повечето случаи, разположение на кривата над оста за “равен дял” показва повече мъже, а под нея - повече жени. Вижда се нарастващият превес на жените над 60 в наши дни, който обаче няма съответствие в началото на миналия век.
Важно е да се отбележи, че по естествени причини се раждат малко повече момчета, отколкото момичета - приблизително 105 към 100. Това обяснява защо и в двата случая сред децата и младежите има повече такива от мъжки пол. Същевременно въоръжени конфликти в българската история засягат предимно мъжете от съответното поколение, стоящо затова с по-нисък от очаквания брой в данните. Настрана от тези фактори през 1910 се наблюдава все по-ясно изразено мъжко мнозинство след 30 и особено след 55-годишна възраст. Макар причините за това да са неясни, основателно предположение включва високата смъртност при раждане в този период. Така вероятността за смърт рязко се е увеличавала за жените при достигане на детеродна възраст и е растяла с всяко следващо раждане във време с принципно висока раждаемост.
С развитието на медицината и демографските промени смъртността при раждане играе все по-малка роля в развития свят. Повече хора достигат до по-висока възраст, но все пак повече мъже умират по-рано от жените, като този феномен се наблюдава в различна степен в повечето държави. Понастоящем България е особено засегната от това неравенство, като то започва да се задълбочава от 60-те години насам. Според Световната банка средната продължителност на живота при мъжете у нас стагнира от около 1965 до 90-те, докато тази на жените продължава повишението си през същия период, запазвайки разликата след това.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Етническата мозайка на Македония
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
От възход към спад: Какво се случва с чуждите инвестиции в България?
Млади не работят, възрастни не се пенсионират – накъде отива пазарът на труда в България?
България е четвърта по брой полицаи на глава от населението в Европа - има ли резултат?
Туризмът в България: Връщане към старите нива, но с нови посетители
криза, която тихо расте" />
