Н а 23 февруари се проведоха предсрочни избори в Германия, които разместиха политическия пейзаж в страната.
Общо 50 млн. души упражниха правото си на глас при рекордна избирателна активност от 83% според данни на избирателната комисия. Кампанията бе белязана от сериозна полемика между партиите, повечето от които преформатират и изострят позициите си в хода ѝ.
Графиката показва предварителния резултат за представените формации в следващия Бундестаг според техния политически уклон, застъпен в програмите им, по преценка на Землевеж.
Социалдемократическата партия на досегашния канцлер Олаф Шолц (SPD) остава едва трета сила с 16% от резултата, като подкрепата намалява и за нейните по-малки коалиционни партньори - Зелените (12%) и Свободните демократи - FDP. Последните всъщност напускат управляващата коалиция, предизвиквайки така предсрочните избори, но все пак изпадат от бъдещия парламент, оставайки под прага за влизане от 5%. Избирателите наказват партиите, от чието управление са недоволни.
Победител с 29% от гласовете са десните християндемократи от CDU/CSU, предвождани от Фридрих Мерц, които в прелюдията към изборите правят осезаем консервативен завой. Програмата им залага както на ограничаване на миграцията, така и на намаляване на бюрокрацията и данъчното бреме. Очаква се да оглавят следващото правителство, вероятно в "голяма" коалиция с SPD при успешни преговори. Липсата на други потенциални партньори поставя в неудобно положение Мерц, който дори в изборния ден остро критикува левите.
На второ място с удвоена до 21% подкрепа се нарежда “Алтернатива за Германия” или AfD, известна с ксенофобски, евроскептични и проруски позиции. AfD доминира в източногерманските провинции и според анкети пред изборните секции успява да привлече много гласове както сред младите, така и сред работническата класа. Същевременно икономическата ѝ програма има пропазарен уклон с големи данъчни облекчения за богатите. Тя бива наблюдавана от Службата за защита на конституцията по подозрения в десен екстремизъм. Въпреки голямата ѝ парламентарна тежест, останалите играчи изключват сътрудничество с нея.
Донякъде неочаквано в парламента с 9% влиза и крайнолявата партия Die Linke, която според анкетите привлича достатъчно гласоподаватели чак във финалните седмици на кампанията. Така в 630-членния парламент ще са представени 5 формации и още един депутат от малцинствена партия, за която не важи 5-процентният праг.
Анализатори в немските медии описват резултата на победилите християндемократи като сравнително нисък предвид обстоятелствата и изтъкват, че те не са изпълнили потенциала си. Като възможни причини се сочат както недостатъчното одобрение към водача ѝ Мерц от по-умерени избиратели, така и обвинението към партията, че носи вина за силната миграция, от по-крайни такива. Притокът на бежанци от Близкия Изток към Германия се усилва най-вече при управлението на Ангела Меркел около 2014-2017, която също е представител на CDU.
Впечатляващ е изборът на младите до 25-годишна възраст, чиито гласове отиват най-вече за крайнолевите (Linke) и крайнодесните (AfD) според проучвания за националната телевизия. В навечерието на изборите лидерката на AfD - Алис Вайдел, е редовен гост в медийни участия и с обран тон легитимира партията пред по-широка публика. Вероятно страхът пред високия очакван резултат на AfD мотивира и порасналата в последния момент подкрепа за нейния привиден антипод - крайнолевите. И двете партии се възползват успешно от социалните мрежи, вкл. ТикТок, за привличане на избиратели, а на практика вотът на по-възрастното поколение “спасява” традиционните партии.
Избирателите припознават като най-важни вътрешни теми икономиката и миграцията. Страната е притегателна точка за бежанци и социални мигранти в ЕС, като медиите отделят особено внимание на престъпления, извършени от хора без немско гражданство. Според Агенцията за труда към 2023 цели 48% от получаващите социални помощи, познати като Bürgergeld, са чужденци, докато те съставят само около 15% от населението. Същевременно чужденци биват уличени в престъпления тройно по-често от средното според полицейската статистика, макар различни проучвания да обясняват това със социални и демографски фактори, правещи престъпността при дадени групи по-вероятна независимо от произхода.
Ако Германия има един неоспорим проблем, видим от данните, той несъмнено е икономическата стагнация. Страната от години е в състояние на нисък растеж, “изяждан” от инфлацията. Графиката сравнява реалния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в Германия с този на всички останали държави в Европейския съюз (ЕС) според Евростат. Докато различните членки показват различни стойности, при почти всички се наблюдава положително развитие спрямо 2017. Германия се откроява като “черната овца” - единствената голяма европейска икономика, която днес не е в по-добро състояние, отколкото преди цели 7 години.
В действителност корените на този проблем се появяват или затвърждават още при последното управлението на християндемократите - продължило в различни коалиции от 2005 до 2021. Тогава Германия решава постепенно да изключи ядрените си централи след аварията в японската АЕЦ Фукушима през 2011, а освен това съзнателно развива силна зависимост от руски газ. Нападението на Русия над Украйна през 2022 и последвалите смущения на енергийния пазар поставят в шок немската индустрия, повишават цените на енергията и допринасят за инфлационната вълна.
Германия се нарежда на второ място след Белгия по данъчно бреме според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но всъщност трайно присъства в челните места на тази класация, откакто се публикува за пръв път преди две десетилетия. Така високата данъчна тежест, сочена за проблем сега, е била толерирана и поддържана от ред предходни правителства с участие на различни партии. Сходно стои въпросът с бюрокрацията, превърнала се в немски стереотип.
Предвид водещите теми за избирателите най-добър резултат закономерно получават партии с пропазарни и консервативни позиции. Това развитие следва по-широки тенденции, които се наблюдават на скорошни избори и в други страни. Същевременно пред победителите в най-голямата европейска икономика предстои да адресират конструктивно очакванията и страховете на немското общество едва след преговори за крехка коалиция с нетипични партньори, стоящи в противовес на “дясната” вълна.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
