П родажбите на имоти в България се оказват гореща тема, даваща повод за недоумение, но и високи инвестиционни очаквания. Изтъкват се примери за обяви, в които български апартамент се оказва по-скъп от къща на Запад, както и паркоместа на цената на няколко годишни заплати. Действително според данни на Евростат към края на 2024 жилищата в България поскъпват най-много на годишна база сред целия Европейски съюз - с цели 18%.
През последните години имотният пазар попада под фокуса на общественото внимание заради бурното си развитие. Макар жилищата в България да не са най-скъпи в Европа - нито в абсолютна стойност, нито спрямо средната заплата, ръстът в цените им е висок, а широко тиражирани примери в столицата и други големи градове шокират с доскоро нетипичните си финансови параметри.
Силното търсене в условията на недостатъчно предлагане обуславя ръста на цените. Има различни теории какво се крие зад търсенето - от една страна банковият сектор отпуска ипотечни кредити за все по-високи суми, а от друга се спекулира с пране на пари в преддверието на еврозоната. По броя сключени сделки и средните цени през последните години може да се съди, че активността на пазара се забавя, но търсенето и платежоспособността на клиентите се запазват.
През първото тримесечие на 2025 (1Q на графиката) в България са продадени общо 45 хил. имота според Агенцията по вписванията. Това традиционно е и тримесечието с най-слаби и сравнително статични продажби през всяка от последните години, докато последното - от октомври до декември (4Q), се оказва най-силното. През последното тримесечие на 2021 например са изповядани цели 75 хил. продажби, най-високия брой в близкото минало, докато през същия период на 2024 те възлизат на едва 60 хил. Общогодишният брой продажби също намалява от 248 хил. през пиковата 2021 до 213 хил. през 2024.
Същевременно броят вписани ипотеки остава ограничен и представлява едва около ⅕ от броя продажби, макар през първото тримесечие на 2025 да минава 30%. Това няма пряко отношение към зависимостта на сделките от кредитно финансиране, тъй като не отразява непременно получените суми. Възможно е голям дял от продажбите да са с налични средства за малостойностни имоти, а по-скъпите да се придобиват със заем, т.е. далеч по-голям дял от паричната стойност на имотите да се финансира така. Въпреки това е факт, че висок брой от сделките с имоти в България се извършват без ипотека.
От началото на 2019 до края на 2024 жилищата в България поскъпват почти двойно или 1,76 пъти, като за тези в София ръстът е малко по-висок - 1,86 пъти. Според Националния статистически институт, следящ индекса на цените, това бързо развитие е съпътствано и от ръст на средната работна заплата със сходни размер и траектория. На практика цените на имотите следват платежоспособността на населението, която също се увеличава приблизително двойно в същия период. Важно е да се отбележи, че тези развития представят осреднена картина, зависима от отделни изкривявания.
В обобщение може да се заключи, че през последните години броят продадени имоти спада, но цените им продължават да се увеличават. Това говори за липса на достатъчно достъпни имоти поради разминаване на очакванията на страните или недостатъчна наличност на пазара. Същевременно и преди, и сега са налице сделки без нужда от ипотека поне формално, които преобладават поне като номинален брой въпреки ръст в кредитирането.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Етническата мозайка на Македония
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
От възход към спад: Какво се случва с чуждите инвестиции в България?
Млади не работят, възрастни не се пенсионират – накъде отива пазарът на труда в България?
България е четвърта по брой полицаи на глава от населението в Европа - има ли резултат?
Туризмът в България: Връщане към старите нива, но с нови посетители
