П окрай 8 март - международния ден на жените, на преден план излиза тяхната борба за еманципация в различни аспекти на живота. Докато от законово гледище в Европейския съюз (ЕС) днес повечето прегради са премахнати в името на равноправието, често цитиран индикатор за оставащо неравенство е разликата в заплащането между половете, позната също като gender pay gap на английски.
Графиката показва средната брутна работна заплата по пол от 2000 до 2023 според Националния статистически институт (НСИ). По последните годишни данни жените в България получават 1820 лв. месечно за труда си, а мъжете - цели 2254 лв. или с 24% повече от жените. Налице е видима разлика между половете през целия разглеждан период, която възлиза на 63 лв. месечно в началото, но достига 434 лв. към края му.
Макар в относително отношение тази разлика да не расте като процент, тя все пак изпреварва инфлацията и означава, че преимуществото на мъжете в покупателна способност днес е по-голямо, отколкото преди. Разлика в заплащането е имало винаги, като предимството на мъжете все пак бележи относителен спад от 32% през 2000 до 20% през 2007, после ръст до 27% през 2015, нов лек спад до 2021, а през последните години след пандемията отново е започнало да се увеличава до последната си стойност от 24%.
Важно е да се отбележи, че разликата в заплащането по полове не отразява непременно дискриминация. Отчасти тя може да се обясни с избора на различни професии от жените, с разлики в стажа и др. Макар подялбата на “обяснима” и “необяснима” разлика в заплащането да е теоретична и зависима от методологията, проучване на Евростат от 2018 отдава само 31% от разминаването в ЕС на “обясними” фактори. Това сочи, че дискриминацията също играе потенциална роля на пазара на труда.
Въпреки разликите в заплащането жените в наши дни взимат дейно участие в икономиката. През 2023 наетите жени, т.е. с формален договор към някой работодател, са малко повече от наетите мъже в България или 1,16 срещу 1,14 млн. души. Разглеждайки общия брой заети, включително самоосигуряващи се лица, работещите жени са по-малко или 1,3 срещу 1,5 млн. мъже.
Към 2023 над 73% от жените на възраст между 20 и 64 години са заети на пазара на труда, като този дял нараства през последните години. При мъжете на същата възраст коефициентът на заетост възлиза на почти 80%, но не се променя толкова значимо в близкото минало. Това подплатява предположението, че заетостта по полове би се изравнила в течение на времето.
Разбира се, официалните данни на НСИ не могат да вземат предвид сивия сектор. Въпрос на догадки е колко жени и мъже работят в него и как недекларирани доходи биха повлияли на разликата в заплащането по полове. Също така е неясно дали разликата в заплащането по полове няма да се увеличи, ако се зачитат пълните доходи от типично “мъжки” професии като тези в строителството.
Настрана от някои традиционни обременености на жените на пазара на труда, по-младото поколение показва различни тенденции. От години дела жени, завършващи висше образование, превишава този на мъжете. Същевременно в развития свят тяхната заетост застига и задминава мъжката. Проучване във Великобритания, цитирано от Financial Times, показва, че към 2022 медианата в доходите на жените на възраст 21-26 изпреварва тази при “силния” пол в същата група там.
Въпреки оставащия дълъг път, сегашното развитие сочи към изравняване на участието на мъже и жени в активната работна сила. По-висока “премия” за по-високо образование рано или късно пък би обърнала неравенството в средните заплати при запазване на съотношението на завършващите университет. Във всеки случай по-систематично обхващане на данните за пазара на труда би разкрило допълнителни нюанси на причините зад сегашните разлики и доколко те са обясними с конкретни разминавания по браншове и индивидуални позиции.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
криза, която тихо расте" />
