Б ългарската икономика расте - бързо и стабилно, макар и от ниска база, в почти всяка от последните 25 години. Темповете на растеж след 90-те са сред водещите в Европа, а според Евростат обемът стопанска активност е почти тройно по-висок в реално изражение днес, отколкото е бил през 2000. Това развитие е налице въпреки спада на населението с над 1,4 млн. души в същия период според преброяванията на Националния статистически институт (НСИ). Малко страни в ЕС могат да се похвалят с подобно рязко подобрение, но вероятно много българи изпитват съмнение в него. Преживели ли са родните им места наистина такъв икономически взрив?
Отговорът на подобни въпроси минава през величини като брутния вътрешен продукт (БВП). Той измерва големината на една икономика, като обхваща създадените в нея стоки и услуги. При регионалното му разпределение данните обикновено вземат предвид къде се извършва дадена дейност, а не седалището на съответната компания-майка. През 2023 БВП на България възлиза на общо 185 млрд. лв. според НСИ, но е разделен неравномерно между 28-те области.
Графиката показва регионалното разпределение на БВП в България по наскоро излезли данни на НСИ. Почти половината (43%) от българската икономика е съсредоточена само в гр. София, а още 8 и 6% - съответно в областите Пловдив и Варна. Навсякъде другаде на практика се "произвеждат" толкова стоки и услуги, колкото в столицата. Същевременно делът на София от БВП невинаги е бил толкова висок. Така той възлиза едва на 26% или около 1/4 от общия през 2000. До 2010 рязко пораства до 40%, като след това запазва сравнително стабилно ниво.
Доминацията на София не е съразмерна с дела ѝ от населението и е резултат от много различни фактори - дългогодишен фокус на чуждестранните инвестиции там, близост до държавните институции, по-добри възможности за образование, които привличат бъдещи специалисти, и др. Без да се вземе предвид развитието на цените, икономиката на София според НСИ пораства цели 11 пъти за периода след 2000, а тази на всички останали български области - общо едва 5 пъти.
Това отразява и демографските промени, при които някои места се обезлюдяват, докато София запазва жителите си. На глава от населението БВП в абсолютна стойност след 2000 расте все пак 10 пъти в София и едва 7 пъти в останалата България. В най-слабата област по този показател - Кюстендил, стойността на човек е пораснала само 5 пъти - двойно по-малко спрямо тази в столицата. Така данните сочат, че бумът на българската икономика от последните години се е усетил много по-силно в София, отколкото другаде. Разбира се, инфлацията навсякъде смалява номиналния ръст в реално изражение.
Тежестта на поне половината области в стопанско отношение е минимална. Докато половината от стоките и услугите у нас се създават в едва две области - в столицата и Пловдив, най-слабите 13 отговарят за едва 13% от българската икономика - такива са напр. Видин и Силистра. Това отразява не само по-малкото им население, но и по-непродуктивната дейност, падаща се на един жител там.
Същевременно концентрацията на икономическа активност в столицата не е нетипичен феномен сред европейските държави, както представя изображението по данни на Евростат с БВП към 2021. Особено в страните със сравнително малки площ и население - напр. прибалтийските републики, Ирландия или Дания, метрополните региони на столиците (т.е. с прилежащите предградия) отговарят за над 40% от съответната икономика.
България все пак има една от най-високите стойности по този показател, като разликата между дела на населението и на БВП в столицата у нас е най-висока като процентни пунктове. Така в София на практика се създават половината продукти и услуги като стойност, макар само около 1/4 от населението да живее там. Налице са и примери от различни части на континента със сходни размери като България по площ и население - напр. Португалия, Австрия и Словакия, където само към 1/3 от БВП се създава в столицата.
Добър пример за европейски държави без подобна централизация са "големите" Германия и Италия, като Берлин е единствената столица, която не повдига с приноса си средните стойности на национално ниво. На пръв поглед в Източна Европа липсва централизация в Полша и Румъния. Това също се дължи на по-големите им размери, но в относителен план столиците им все пак остават много “по-богати” от останалите региони.
Данните позволяват да се обобщи, че в средносрочен план София е едновременно двигателят на икономически ръст в България, но и вече представлява почти половината от цялата българска икономика. Това развитие не е нетипично в международен план, но е особено изострено у нас в резултат на продължителни пазарни, политически и демографски процеси. Засега делът на софийската икономика от общата изглежда е спрял да расте, но столицата остава единственото място в България с производителност и доходи далеч над средното за страната.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
