Г орите са белите дробове на планетата, както всеки вероятно е чувал още като дете. В условията на ускоряващи се климатични промени горските масиви играят водеща роля със способността им за преработване на въглеродните емисии. Същевременно наличието или отсъствието на дървета се оказва от ключова важност и на локално ниво. Растителността сваля летните температурата в урбанизирани зони, които все по-често са подложени на горещи вълни. Освен това горите предпазват почвите от ерозия и регулират водните запаси - належащи проблеми у нас през последните години.
За наводненията и свлачищата в Карловско през 2022 по оценки на властите допринася обезлесяването в региона, макар да не се достига единомислие дали то е резултат от незаконна сеч. Оголването на хълмисти и планински местности, където преди дърветата са спирали свличането и загубата на почва, всъщност се наблюдава от векове в България. Още с развитието на земеделието започва премахването на гори за селскостопански насаждения. Ръстът на населението и появата на индустрията през 19. век допълнително засилват този процес, като дървен материал се използва също за строителство и производство на дървени въглища.
Преди 120 години българската държава поставя основен фокус върху тази криза и през 1905 започва активна кампания за залесяване с помощта на европейски лесничеи. Процесът продължава през целия 20. век с успех. Създават се горски стопанства и укрепителни съоръжения, а по оценка на WWF - България около ¼ от настоящите ни гори са засадени на ръка в този период, предимно с борови култури. Същевременно неравномерно залесяване и обезлесяване през годините, както и природни дадености, водят до големи регионални разлики в наличието на горски масиви.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) около ⅓ от територията на България е заета от гори, като делът им е най-висок в планинските региони. Най-обширни такива площи има в Югозападна България - там, където се срещат Родопите с Рила и Пирин. Над ⅘ от територията на общините Велинград, Сърница, Батак, Рудозем и Златоград са покрити с гори. Висок дял се наблюдава също в Странджа покрай турската граница, където се намира и едноименният природен парк. Същевременно горите почти отсъстват в Северна България и в Тракийската низина, а райони с голяма гъстота на градове - напр. непосредствено около Пловдив - са сериозно обезлесени.
Противно на някои схващания, горските площи в България растат от 90-те насам според Световната банка. Така тя определя делът им за 30% от общата територия към 1990, но за 36% през 2022 (с леко разминаване спрямо оценката на НСИ). По този показател България превъзхожда съседните Гърция и Сърбия, заети от съответно 30% и 32% гори, но отстъпва на Северна Македония, където този дял по последни данни възлиза на 40%. На Европейско ниво България отстъпва сериозно напр. на Швеция и Финландия, където горите възлизат на над ⅔ от общата площ. Налице е силна зависимост с по-ниската гъстота на населението и/или наличието на повече планински терен.
Докато днес жителите на някои български общини са благословени с близки, големи и достъпни гори, на други места те почти отсъстват. Същевременно историческият пример показва, че обезлесяването на даден регион не е необратимо. Опазването и разширяването на горските площи е въпрос на съзнателно решение, което може да се окаже спасително предвид настоящите и бъдещите екологични предизвикателства.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
