П оглед към статистиката за населението в европейските страни разкрива плавен ръст в по-богатите западни държави и спад в Източна Европа - особено в България, поне в близкото минало. Въпреки обвиненията към ниската раждаемост за този феномен, от поне няколко десетилетия разликата се дължи на механичния прираст - миграцията. Понастоящем всяка членка на Европейския съюз (ЕС), където се наблюдава стабилно или покачващо се население, дължи това на притока на чужди граждани - включително на трудови мигранти. Така например ¼ от жителите на Германия днес са с чуждестранен произход, т.е. самите те или поне един техен родител е роден зад граница.
Докато някои страни се славят като притегателна точка за студенти и служители, България досега не е създавала такова впечатление. Същевременно и тук се наблюдават подобни тенденции с вече осезаемо влияние върху местната демография, настрана от многобройните бежанските вълни от Близкия изток и Украйна, способстващи за положителен механичен прираст през последните години.
Макар чуждестранните студенти засега да са ограничен брой, през 2024 например 58% от изучаващите медицина в България са чужденци според Министерството на образованието и науката (МОН). Предвид ексклузивния статус на лекарската професия в някои държави и ограничения прием там, дипломирането в България предлага шансове за сравнително евтино обучение и достъп до високоплатена престижна работа после. В градове като Варна чуждестранните студенти по медицина - например от Германия, представляват все по-многобройна общност с реална тежест на пазара за имоти, услуги и потребителски стоки. Членството в ЕС
Същевременно все повече чужденци от страни извън ЕС работят в България. За това може да се съди според разрешенията, отпуснати по Агенцията по заетостта (АЗ). Към 2024 те са разделени приблизително равно между такива за краткосрочна (сезонна) заетост и дългосрочни такива. Макар пандемията временно да потиска притока на чуждестранни работници, спрямо 2019 през последната година са допуснати над двойно повече трудови мигранти от трети страни.
Най-много разрешения или положителни становища според АЗ са получили през 2024 граждани на Узбекистан – 5605, като сезонни и строителни работници, също такива в преработваща промишленост и транспорта. Следват граждани на Турция – 3534, които основно са командировани специалисти, инженерно-технически или средно-технически персонал, предимно в строителството и транспорта, както и сезонни работници в туризма. От Непал идват 2947 нискоквалифицирани работници в преработваща промишленост и сезонни такива в селското стопанство и туризма, а от Киргизстан – 1854. Други многобройни групи има от Индия (1603), Бангладеш (844) и Русия (668).
Обикновено в началото на туристическия сезон се появяват призиви от бранша за улеснено наемане на чужденци. Наскоро в медийния фокус попада и тъй наречената синя карта на ЕС за висококвалифицирани работници. Въпреки страхът от изместването на местен талант, интересът към нея в България още е нисък. България е от малкото страни в Европа, която досега не е известна със силна трудова миграция, от която зависят икономиката на други държави. Това изглежда се променя заради недостигът на работна ръка при настоящите условия на заплащане и труд, като в някои браншове се оформя сходна зависимост от чуждестранни работници. Засега те са нисък дял от общата работна сила, но тенденцията сочи към бързото му покачване.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
