Д обре установен факт е, че София предлага много по-високо средно заплащане от останалите български области. Докато някои го разглеждат със завист, а други - с гордост, трети виждат в него провал на регионалното развитие в България. Същевременно тази реалност отразява дългогодишна концентрация на инвестиции, институции и възможности в най-големия, централен град на страната.
Понякога това остава маскирано зад общите национални стойности в статистиката. Средната заплата в България всъщност не се доближава до действителността в нито една област. Така според Националния статистически институт (НСИ) средното в София към края на 2024 е с 37% над средното в страната, докато втората най-силна област - Варна, вече лежи със 7% под общата стойност.
Високото заплащане в столицата не е изолиран български феномен. Така в страни със сходна история на централизация се наблюдава нещо сходно. Преходът към пазарна икономика и постепенният растеж от ниска база прави съответните държави силно зависими от чуждестранни инвестиции. Те логично започват да се “наливат” с най-голям обем във водещите градове, където първо се създават добри условия за работа, която привлича все повече добри кадри, още инвестиции и т.н. Събирането на много публични длъжности с високо заплащане на едно място допълнително “избутва” средната стойност нагоре.
Графиката представя разликата в проценти между средната заплата в съответната столица и средното ниво за страната според местните статистически институти в България, Румъния, Хърватия, Унгария и Словакия към 2024. Всяка от петте държави понастоящем е член на Европейския съюз, преживява планова икономика през 20. век и до голяма степен пропуска първоначалния подем на Индустриалната революция по-рано. Графиката представя същото сравнение и за втората най-силна област спрямо средното национално ниво.
Така в Букурещ средната заплата превъзхожда с цели 47% средната за цяла Румъния, което свидетелства за особено високо ниво там и дори по-голяма разлика, отколкото в България. В другите сравними страни като Хърватия, Унгария и Словакия тази разлика е значително по-ниска - само около 1/5.
Същевременно е любопитно наличието или отсъствието на други региони, където се предлага сравнително високо заплащане. Докато в България такива липсват, в румънската област Клуж в Трансилвания - най-развитата след столицата, средните заплати също са с 34% над националното ниво. Клуж е известен като притегателна точка на ред западни компании и с наличието на добре подготвена работна сила.
Подобна е ситуацията в Хърватия с Приморско-горанската област, където е разположен град Риека. В Унгария никоя област не се доближава до нивото на столицата, но все пак има такива, които превъзхождат общонационалното освен нея. Сходно с българското е положението в Словакия. Там втората най-силна област - Тренчин, близо до Братислава, също има средни заплати под общонационалното ниво.
Данните говорят от една страна за размера на регионалното неравенство, а от друга - дали столицата има ексклузивен статус като единственото място с високи заплати. По всяка вероятност в някои случаи географски особености допринасят за силата на някоя област - напр. близостта на градове като Риека и Дьор съответно до Италия и Австрия, което оказва натиск върху местния пазар за по-висок стандарт. В силните румънски области обаче липсват такива фактори, доколкото страната не граничи с други особено богати държави.
Примерът на сравними с България страни показва, че значително по-високото заплащане в столицата е естествено предвид обстоятелствата, но не и безалтернативно. Инвестиции в различни региони, добра свързаност с други икономически центрове и възползване от местните дадености (напр. за туризъм с по-висока добавена стойност по хърватското крайбрежие) обуславят успеха на места извън най-големия град. През последните години обаче не се наблюдава тенденция някоя от българските области да скъсява успешно разликата в средното заплащане със София.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
