Е дин от най-често срещаните индикатори за качество на здравеопазването е средната продължителност на живота. Тя показва тясна връзка с икономическото развитие на повечето държави, но исторически вижда значимо подобрение едва в близкото минало. При измерването ѝ от самото раждане стойността зависи от много специфични фактори. Макар преди съвременната епоха далеч да не е било изключено някой да живее до преклонна възраст, честите смъртни случаи още в детството и младостта са сваляли средната стойност надолу.
В началото на 20. век разпространението на ваксини, подобрението в хигиенните условия и водоснабдяването, както и откритието на първите антибиотици водят до рязък скок в продължителността на живота. Ранната смъртност намалява и все повече хора доживяват до висока възраст. През втората половина на века нови лекарства, техника и по-широко покритие на медицинските грижи продължават пътя към дълголетие за всички слоеве от населението.
Първоначалните успехи са ясно изразени и в България, вкл. в първите години на социалистическия режим. Към 60-те средната продължителност на живота у нас е сравнима с тази в други развити държави. Същевременно периодът след това е белязан от стагнация на този показател, най-видима при продължителността на живота на мъжете. На практика тя остава непроменена в следващите десетилетия, като дори бележи леки спадове.
Графиката показва продължителността на живота по полове в България според данни на Световната банка. Докато между 60-ти и 90-те общата средна стойност остава почти непроменена, то тя бележи леко подобрение при жените и леко влошаване при мъжете. Едва през 2010 мъжката продължителност на живота у нас прекрачва 70 години, като дотогава на практика стои около или под нивото си от 1965.
Подобна е ситуацията в целия Източен блок на сателити на Съветския съюз. В почти всички негови членки, включително републиките на СССР, мъжкото здраве изглежда се влошава или остава в застой след 60-те, а мъжете през 1989 не живеят по-дълго, отколкото едно поколение по-рано. Други европейски страни от всички региони бележат трайно подобрение, вкл. в социалистическа Югославия, намираща се извън Желязната завеса.
Графиката показва промяната в продължителността на живота при мъжете в години. Макар различните държави да започват от различна база, в повечето разглеждани случаи тя е от сходен порядък. Прави впечатление силното развитие при държави извън Източния блок независимо от благосъстоянието им. Днес са налице сериозни разлики между европейските страни, като България е сред тези с най-лоши стойности, а разминаването се натрупва още към втората половина на 20. век.
Едва ли могат еднозначно да се посочат причините зад тази криза на мъжкото здраве. Напр. в Съветския съюз спадът в мъжката продължителност на живота се отдава на смъртността от "травми и отравяния", както и "болести на дихателните органи", което вероятно е валидно и за останалите държави от блока. Ръстът в стандарта на живот води до по-масово разпространение на цигари, алкохол и инциденти с превозни средства.
Същевременно изглежда, че световният прогрес в медицината от втората половина на 20. век не достига до широкото население на СССР и съветските сателити, тъй като системата не дава по-добри резултати, отколкото десетилетия по-рано. Докато при жените има скромно подобрение в същия период, при мъжете то на практика отсъства - това говори за разлики в начина на живот или ограничени развития, засягащи само нежния пол - напр. с гинекологичната грижа и спада на риска от смърт при раждане със срива на раждаемостта.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Етническата мозайка на Македония
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
От възход към спад: Какво се случва с чуждите инвестиции в България?
Млади не работят, възрастни не се пенсионират – накъде отива пазарът на труда в България?
България е четвърта по брой полицаи на глава от населението в Европа - има ли резултат?
Туризмът в България: Връщане към старите нива, но с нови посетители
Продължителността на живота в България: Защо жените водят с осем години?
Пазар на ръба: Почти двойно поскъпване на имотите у нас за 5 години
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
