М алко данни са по-важни за работещите от тези за средните заплати - по сектори, по области или по икономически дейности. С тях всеки може да прецени както общото развитие на пазара на труда, така и собственото си място в него. Всяко тримесечие Националният статистически институт (НСИ) публикува подобни числа, които охотно се цитират в публичното пространство като доказателство за развитие.
През последното тримесечие на 2024 средната брутна работна заплата в България възлиза на 2413 лв. месечно според НСИ. Развитието в графиката е представено по тримесечия, за да се елиминират силните вариации, наблюдавани на месечна база. Същевременно в нито една област освен в гр. София сумата не превишава средната на национално ниво. Това отразява изкривяването на общите данни от голямата тежест на столицата при пазара на труда. Освен, че там работят около ⅓ от наетите във всички 28 български области, високите суми на едно място силно накланят средно аритметичното нагоре като статистическа величина.
Спрямо края на 2019 средната заплата у нас, вкл. по области, почти се е удвоила. Този ръст формално изпреварва инфлацията за същия период, но не изравнява големите регионални различия. Така средната заплата в София сега възлиза на 3287 лв. месечно, докато в Смолян - най-слабата област по последни данни на НСИ, стойността е едва 1602 лв. или двойно по-малко. Дори във Варна - една от най-успешните области по този показател, сумата е само около 73% от тази в столицата.
Доколкото още не са публикувани общите годишни данни за 2024, по-подробни сравнения на годишна база са възможни само до 2023. Средните заплати в обществения сектор в България, т.е. при държавните служители, са трайно по-високи от тези в частния. Докато средно в България разликата между заплатите в обществения и частния сектор възлиза на едва 3% към 2023, тя е цели 27% извън София. Макар разбивката на тези регионални стойности да не е пряко достъпна през НСИ, тя е възможна със собствени изчисления по други налични данни. Така работещ в провинцията би имал с над 1/4 по-високи доходи, ако работи за държавата вместо за друга компания. Само в София частният сектор "плаща" повече.
Предвид разликите в стандарта на живот и наличните висши позиции - напр. в Народното събрание, министерства и др., държавните служители в София печелят средно едва с 1/3 повече, отколкото същите извън нея. Разликите в частния сектор обаче са на пръв поглед огромни - там работещите в столицата получават почти двойни средни заплати спрямо тези в провинцията. За частен служител местене в столицата би означавало удвояване на доходите. Разбира се, това би включило и ръст на разходите за живот, които могат да се очакват.
Тези сериозни различия водят до няколко основни ефекта, "маскирани" в общите данни. Заради тежестта на София разликите между обществения и частния сектор на национално ниво изглеждат минимални, макар да са високи извън нея. Също така сравнително високите заплати в обществения сектор извън столицата маскират по-ниските в частния при средната стойност. Всъщност голямата тежест на София на пазара изкуствено "вдига" средната заплата в България, като създава заблуждение за размера ѝ без по-задълбочен поглед. Така данните олицетворяват силната мотивация човек да работи за държавата или да се премести в столицата в преследване на финансов успех.
Важно е да се отбележи, че статистиката не може да вземе предвид сивия сектор, който вероятно е по-силен като дял в някои области. Според оценки, представени пред Европейския парламент, делът му в България възлиза на цели 33% от брутния вътрешен продукт (БВП). Влиянието му обаче не би било достатъчно да обясни мащаба на регионалното неравенство.
Средната работна заплата на национално ниво в България представлява подвещаща величина, която на практика не отразява ситуацията никъде. По-меродавна за сравнения би била медианата, т.е. падащата се по средата стойност, от която половината получават повече, а другата половина - по-малко. За съжаление НСИ не публикува такива данни, но според сведения на Национална агенция за приходите (НАП), получени по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), медианата в България е близо до минималната заплата.
Предвид ползването на средната работна заплата като ориентир както в бизнеса, така и в държавната политика, е редно тя да се разглежда критично и да се вземат предвид факторите, оказващи влияние върху размера ѝ. Освен това е задължително напомнянето, че тя не разказва индивидуални истории, а само общата картина. Зад бързия ѝ ръст би се криело едновременно повишение за едни и изоставане от средното ниво за други.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
