П олицията следи за спазването на законите в една страна и олицетворява “монопола” ѝ върху прилагането на сила по определен регламент. Така гражданите могат да разчитат на нея за защита на правата си вместо да стигат до саморазправа.
В България полицията е сравнително многобройна, макар щатът ѝ да спада през последните години заедно с намаляването на населението. Според Министерството на вътрешните работи (МВР) у нас работят 34 хил. полицаи, а броят им е намалял с почти 15 хил. от 2009 досега.
Графиката показва броя полицаи на 100 хил. души население по държави според Евростат. Сравнение в Европейския съюз (ЕС) сочи, че на глава от населението или по-точно на 100 хил. души средният брой полицаи варира силно. Така според последните налични данни България е сред водещите страни по този показател с 421, нареждайки се единствено след Хърватия, Гърция и Португалия - съответно с 536, 534 и 456. Най-малко полицаи има в скандинавските държави и в прибалтийските републики, като Швейцария също изпъква с нисък брой извън ЕС. Впечатляващ е ниският брой полицаи във Финландия - едва 137 на 100 хил. жители.
Може да се предположи, че високият брой полицаи в по-малките южни държави, които водят в класацията, е свързан с ролята на туризма. Така притокът на чужденци създава нуждата от допълнително опазване на реда, без да има отношение към местното население. Същевременно на пръв поглед нивото на постоянна имиграция не показва пряка връзка с наличието на многобройна полиция, доколкото държавите с голям дял имигранти в Западна и Северна Европа не изпъкват с високи стойности.
Според Института за пазарна икономика (ИПИ) България отделя най-много средства за полиция, измерени като дял от брутния вътрешен продукт в ЕС. Той варира от 0,7% в Ирландия до 2,5% у нас. Финансовият фокус върху полицията и сравнително високият брой работещи в нея повдигат въпроси за нейната ефективност. Докато според ИПИ малък дял от работещите в областните дирекции на МВР са заети с работа на терен, самото министерство опровергава това с твърдението, че всъщност цели 87% от съответните служители са заети с такава дейност.
Фондация “Общество и сигурност” в анализ от 2024 измерва “реалния” брой полицаи на 100 хил. души по области в България. Според него той варира от 225 в Пловдив до 407 във Видин и показва неравномерното полицейско покритие по региони. Авторите подчертават трудностите в намиране на персонал и разминаването между планирани щатни бройки и заетите, като в най-големите градове полицейската професия се оказва най-ниско атрактивна.
Сравнения на престъпността по държави като маркер за ефективността или нуждата от повече полиция са трудни, доколкото зависят от надлежното докладване на самите престъпления, които пък не могат да се приравняват като универсални бройки. Напр. в България се случват малко повече убийства на глава от населението, отколкото средното за ЕС, но значително по-малко докладвани кражби.
По предварителни данни през 2024 МВР регистрира общо 83 хил. престъпления у нас с разкриваемост от 50%. В същата година 58% от регистрираните в Германия 5,8 млн. престъпления биват разкрити. Прави впечатление, че общият брой докладвани престъпления там, включително на глава от населението, е многократно по-висок, отколкото в България.
Може да се обобщи, че българската полиция действително е по-многобройна, отколкото в повечето други европейски държави. Същевременно данните не показват еднозначно дали това е провокирано от по-висока нужда от нея или по-ниска ефективност, като е възможна смесица между двете.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Миграция и икономика: Чуждестранните работници в България
Етническата мозайка на Македония
Европа на две скорости: Ще догонят ли източните икономики Запада?
Автопаркът на България: Немски марки и дълголетие на колелата
Заплатите в София – с близо 40% над средното: Какво означава това за останалите области?
От възход към спад: Какво се случва с чуждите инвестиции в България?
Млади не работят, възрастни не се пенсионират – накъде отива пазарът на труда в България?
