Т ова е един от най-сензационните моменти не само в испанската гражданска война, но и в цялата история на ХХ век - прехвърлянето в Москва, в трезорите на „Госбанк”, на по-голямата част от златото, натрупано през вековете от испанската корона, включително ограбеното от инките и ацтеките в Америка по времето на конквистадорите.
Всъщност трансферът на златото е може би най-добре документираният аспект на съветско-испанските отношения по време на гражданската война в Испания. И все пак в продължение на повече от десетилетие както в Мадрид, така и в Москва, се правят, че той никога не се е случвал.
СССР и Франция помагат на републиканците във войната, докато Германия и Италия са на страната на генерал Франко. Когато франкистите започват офанзивата си срещу Мадрид, правителството търси сигурно място за държавната хазна. От средата на 1936 г. до март 1937 г. 26,5% от всички испански златни резерви са прехвърлени във Франция с идеята да бъдат обменени срещу франкове, с които да се финансира войната в Испания.
Междувременно на 25 октомври 1936 г. остатъкът от златото на испанската държава е опакован в 7800 сандъка и натоварен на кораб в пристанището на Картахена, който отпътува за Одеса. Това е едно от най-големите съкровища, превозвани някога. Към СССР отпътуват над 510 тона злато. По тогавашни цени стойността му била 518 милиона долара – огромна за онова време сума. Сега то би струвало над 21 милиарда долара. При това ако се пренебрегне нумизматичната стойност на голям брой от превозените златни монети.
В Москва златото е трябвало да бъде съхранявано на сигурно място и да служи като залог за кредитна линия от СССР, с която Испанската република да купува съветски оръжия за войната си срещу Франко.
Казват обаче, че когато съветският лидер Йосиф Сталин видял пристигащото в Москва златно съкровище, възкликнал: „Испанците ще видят това злато, когато ракът изсвири от планината!” (руски израз, еквивалентен на българския: „на куково лято”, т.е. никога – бел. ред.)
В замяна на златния резерв управляващите в Испанската република подлучват съветски оръжия, включително модерни за времето си танкове и самолети, както и пари в брой. Войната обаче е скъпо начинание и до началото на 1938 г. златната гаранция е на практика изчерпана. Въпреки това испанският финансов министър Хуан Негрин успява да договори допълнителен кредит от СССР в размер на още 70 милиона долара, изплатен под формата на оръжия.
През цялото това време съветските доставки на оръжия за Испанската република са извършвани на силно завишени цени и при неизгоден за испанците валутен курс.
Част от оръжията пък са отклонявани и се озовавали обратно в СССР. Например през 1938 г. Червената армия закупува десет транспортни самолета DC-3 директно от американската корпорация „Дъглас”, които е договорено да бъдат доставени в Испания. От тях обаче до Испанската република достигат само 7 и то след сериозно забавяне. Другите три са изпратени в помощ на революцията в Китай в интервенция с кодовото име „Операция Зет”.
В крайна сметка Испанската република губи войната срещу Франко. Така въпросът за златното съкровище бива забравен за повече от десетилетие. Той излиза на бял свят и предизвиква международен скандал след смъртта на съветския диктатор през 1953 г. заради публикуването в САЩ на книгата, „Тайната история на престъпленията на Сталин” от бившия генерал от НКВД Александър Орлов, който е ръководел операцията по трансфера на испанското злато в Москва.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
