Н атискът за промяна може да накара хората да се съпротивляват по-силно, дори когато новите им действия ги предпазват. Усещането, че някой ни контролира, активира защитните механизми на мозъка, докато любопитството стимулира способността ни да усвояваме нова информация.
Не е нужно да променяте чужoи убеждения, за да промените поведението им. Любопитството изгражда трайно доверие. Празниците често карат семейните конфликти да изплуват на повърхността. Независимо дали се спори за политика, религия или слагането на ананас върху пицата, това да се казва на някого какво да мисли рядко променя мнението му. Всъщност обикновено го кара да се защити още по-ожесточено. Това поведение се наблюдава във всякакви сфери – в семейството, медицината, държавните институции и общественото здравеопазване, особено когато здравните кризи подкопават общественото доверие.
По време на пандемията мерките за обществено здраве сякаш засилиха подозренията сред хората, които вече бяха скептично настроени към правителството и ваксините. Обществото възприе манталитета „ние срещу тях“ и спря да слуша всеки с различно мнение.
Учените си имат име за това: психологическа реактивност – склонността да се отхвърлят ограниченията, които нарушават нашата свобода. Дори когато правилата целят да ни предпазят, хората се съпротивляват, защото не искат някой друг да взема решения вместо тях.
Какво се случва в мозъка, когато се чувстваме контролирани?
Усещането, че независимостта е застрашена, намалява активността в предфронталната кора на мозъка, която отговаря за логиката и обработката на нова информация. Това прави хората по-малко възприемчиви към факти и обяснява защо разчитането единствено на контрол често дава обратен резултат.
Любопитството от своя страна активира центровете за учене и награда в мозъка. Когато хората са насърчавани да обсъдят плюсовете и минусите на дадено решение, вместо просто да им се казва какво да мислят, активността в предфронталната кора се засилва и те стават по-отворени към нова информация. Мозъкът се настройва за учене, което прави промяната на поведението много по-вероятна.
Казано по друг начин: докато натискът задейства защитните механизми, любопитството активира процеса на учене. Това е важно, защото макар контролът да принуждава хората да се подчиняват, той не изгражда доверието, необходимо за трайна промяна.
Урокът от личния опит и семейните истории
По време на пандемията много хора изпитват силен гняв заради държавните ограничения, които принуждават бизнесите им да затворят, водейки до недоверие към властите и обръщане към алтернативни източници на информация.
Медицинските специалисти и експертите често намират подобни позиции за крайно разочароващи, желаейки обществото да проумее науката и реалните опасности. Често обаче подходът на пряк натиск води до затваряне в себе си, докато по-успешният подход залага на любопитството и диалога. Когато се избягва опитът за директна промяна на чуждите възгледи и се подходи с интерес към личната гледна точка, става по-ясно през какви изпитания преминали близките или познатите – като загуба на препитание или безпомощност пред болестите.
В много случаи хората взимат предпазни мерки и се ваксинират, когато сами осъзнаят рисковете за себе си и семейството си, без да е необходимо да променят изцяло политическите си възгледи, за да променят поведението си.
Водеща роля на любопитството, а не на контрола
Всеки тежък разговор не завършва с пълно съгласие, но това не означава, че трябва да приключи с грандиозен скандал. В работата с пациенти и общности се открояват няколко подхода за справяне с разногласията по по-здравословен и продуктивен начин:
- Задавайте отворени въпроси, преди да коригирате някого.
Устойте на желанието веднага да поправите събеседника, когато каже нещо, с което не сте съгласни. Вместо това го попитайте кое го тревожи най-много: „Какво те притеснява най-много в тази ситуация?“
Разбирането на историята зад чиисьо убеждения и страх дава контекста, необходим да се адресират притесненията, без събеседникът да бъде отблъснат в процеса.
- Споделяйте лични истории, вместо да спорите за факти.
По същия начин обяснението как личният опит е оформил дадено мнение може да помогне на другия да види нещата от друга гледна точка. Личните истории карат хората да се чувстват видени и чути, и създават възможности за намиране на общи ценности, дори когато мненията се разминават.
- Намерете обща цел, без да изисквате съгласие по всичко.
Не забравяйте, че не е нужно да се променят чиисьо убеждения, за да се променят постъпките им. Човек, който не вярва на институциите, все пак може да избере да се ваксинира, за да предпази семейството си. Шофьор, който смята ограничението на скоростта за прекалено ниско, пак може да намали газта, за да пази децата в квартала.
Опитайте се да откриете ценностите, които се споделят – например грижата за приятели и роднини – вместо да се изисква съгласие по всяка отделна тема.
Не е нужно да печелите спора
В края на 2023 г. на симпозиум, организиран от Бостънския университет и Медицинския факултет на Харвард, посветен на поуките от пандемията, експертите обсъждат как да се комуникира важна здравна информация и да се противодейства на дезинформацията.
Тогава изниква ключов въпрос: Дали обществото не отделя прекалено много време в опити да разбере защо хората не слушат експертите, и твърде малко в това да чуе какво самите те имат да кажат?
Това е един от най-важните въпроси в момент на спор. Той помага да се премине от контрол към любопитство, да се приеме, че позицията може би е погрешна, да се изслуша чуждата гледна точка и да се отвори път към диалог, който няма за цел да излъчи „победител“.
Доверието се гради само тогава, когато хората са готови да се изслушат взаимно. Затова следващия път, когато се появи разочарование, че някой не слуша вашите аргументи, е добре да се помисли колко усилия са положени, за да бъде разбран той самите.
