К огато руският президент Владимир Путин обяви нашествието в Украйна, войната изглеждаше много далеч от руска територия. И все пак, само за няколко дни конфликтът дойде и у дома, не с крилати ракети и минохвъргачи, а под формата на безпрецедентните и неочаквано обхватни залпове от санкции на западните правителства и от икономическите наказания на корпорации.
Три месеца след нахлуването на 24 февруари много обикновени руснаци са зашеметени от ударите върху поминъка и чувствата им. Огромните търговски центрове в Москва се превърнаха в зловещи пространства с витрини със спуснати кепенци, заемани преди от западни търговци на дребно.
"Макдоналдс", чието влизане в Русия през 1990 г., беше културно явление, бляскаво и съвременно удобство, появило се в потисната от ограничените възможности за избор мрачна страна, сега изцяло се изтегли в отговор на инвазията в Украйна. ИКЕА, която беше олицетворение на достъпния модерен комфорт, също преустанови дейността си. Десетки хиляди работни места, които преди бяха сигурни, сега внезапно и за много кратко време се оказаха под въпрос.
Големи индустриални играчи, сред които петролните гиганти „Бритиш петролиум“ и автомобилният производител „Рено“ напуснаха, въпреки огромните си инвестиции в Русия. „Шел“ изчисли, че ще загуби около пет милиарда долара в опитите си да разтовари руските си активи.
Докато международните компании напускаха, хиляди руснаци, достатъчно заможни, за да го направят, също заминаваха, уплашени от новите сурови действия на правителството, свързани с войната, които възприемаха като затъване в пълен тоталитаризъм. Някои млади мъже също избягаха от страх, че Кремъл ще наложи задължителна мобилизация, за да захрани военната си машина.
Но излизането стана много по-трудно от преди. Двайсет и седемте членки на ЕС, наред със САЩ и Канада, забраниха полетите до и от Русия. Естонската столица Талин по-рано беше лесно достъпна дестинация за дълги уикенди на 90 минути полет от Москва, изведнъж се превърна в 12-часово пътуване, и то по маршрут през Истанбул.
Дори и виртуалните пътешествия по интернет и социалните медии бяха ограничени за руснаците. През март Русия забрани „Фейсбук“ и „Инстаграм“, въпреки че това може да се заобиколи чрез използването на виртуални местни мрежи (VPN), и спряха достъпа до сайтовете на чуждестранни медии, сред които Би Би Си, финансираните от правителството на САЩ Радио „Гласът на Америка“ и Радио „Свободна Европа“/ "Свобода", както и до германската електронна медия „Дойче веле“.
След като руските власти приеха закон, който предвижда до 15 години затвор за разпространението на текстове, съдържащи „фалшиви новини“ за войната, много значими независими новинарски медии спряха или преустановиха дейността си. Те включваха Радио „Ехото на Москва“ и вестник „Новая газета“, чиито главен редактор Дмитрий Муратов беше един от лауреатите на тазгодишната Нобелова награда за мир.
Психологическата цена на репресиите, ограниченията и свиващите се възможности вероятно е висока за обикновените руснаци, но е трудно да бъде измерена. Въпреки че според някои изследвания на общественото мнение украинската война среща голяма подкрепа в Русия, резултатите вероятно са изкривени от респонденти, които запазват мълчание, предпазливи да изразят истинското си становище.
Андрей Колесников от центъра „Карнеги“ в Москва написа в коментар, че руското общество сега е обхванато от „агресивна покорност“ и че упадъкът на социалните връзки ще се засили.
„Дискусията става все по-широка. Може да наречеш своя сънародник „съгражданин“, но ако се окаже, че някой е на различно мнение - „предател", и да го смяташ по-низш. Можеш свободно и напълно необезпокоявано да размишляваш за перспективите за ядрена война, както правят повечето високопоставени представители на държавната власт. (Това е) нещо, което никога не е било позволявано през съветската епоха, по време на „Пакс атомика“, когато двете страни разбираха, че последващите щети ще са напълно немислими“, пише той.
„Сега това разбиране е започнало да избледнява и това е още един знак за антропологичната катастрофа, пред която се изправя Русия“, заявява още Колесников.
Икономическите последици все още не са се проявили напълно.
През първите дни на войната руската рубла загуби половината от стойността си. Но усилията на правителството да я закрепи всъщност повишиха стойността ѝ повече, отколкото беше преди инвазията.
Но от гледна точка на икономическата активност „това е съвсем друга история“, каза Крис Уифър, дългогодишен анализатор на руската икономика от компанията за стратегическо бизнес консултиране „Макро-Ъдвайзъри“. „Наблюдаваме влошаване на икономиката в широк спектър. Компаниите предупреждават, че изчерпват запасите си от резервни части. Много компании прехвърлят служителите си на непълно работно време, а в други ги предупреждават, че ще се наложи изцяло да спрат работа. Така че има реален страх, че безработицата ще се увеличи през летните месеци, че ще има голям спад в потреблението и търговията на дребно и инвестициите“, каза той за АП.
Сравнително силната рубла, колкото и обнадеждаващо да изглежда, създава и някои проблеми за държавния бюджет, отбеляза Уифър.
„Те получават ефективно приходите си в чуждестранна валута от износители, а плащанията им са в рубли. Това означава, че колкото по-силна е рублата, толкова по-малко пари всъщност трябва да похарчат“, каза той. „Това прави руските износители и по-малко конкурентноспособни, понеже техните стоки са по-скъпи на световния пазар“, обясни той.
Възможно е, ако войната се проточи, още компании да напуснат Русия. Уифър предположи, че тези компании, които само временно са спрели дейността си, може да я възобновят, ако бъдат постигнати прекратяване на огъня и мирно споразумение за Украйна. Но той предупреди, че в даден момент вратата може да се затвори.
„Ако се разходите из моловете в Москва, ще видите, че много от магазините за дрехи на западните компании просто са пуснали кепенците. Лампите им все още светят, рафтовете са пълни, просто магазините не са отворени. Така че те все още не са се изтеглили. Изчакват, за да видят какво ще последва“, каза Уифър.
Скоро тези компании ще бъдат притиснати да разрешат проблемите, пред които е изправен бизнесът им в Русия.
„Сега навлизаме в етап, през който времето на компаниите започва да изтича, а освен това е възможно и тяхното търпение да се изчерпи“, заключи икономическият експерт.
