Непозната история на аферата „Уотъргейт“

А ферата „Уотъргейт“ е един от най-големите политически скандали в американската история.

Той избухнал на 17 юни 1972 г., в момент, когато САЩ се готвели за провеждането на президентски избори. На въпросната дата били арестувани петима души, които се опитали да влязат с взлом в щабквартирата на Демократическата партия, намираща се в хотел „Уотъргейт“. Те носели със себе си подслушвателни устройства, които трябвало да поставят в офиса на демократите. Разследванията, проведени от журналисти, разкрили шокиращи подробности за мащабни незаконни практики, извършвани от администрацията на тогавашния президент Ричард Никсън. Той успял да спечели изборите през есента на 1972 г. по убедителен начин, но вторият му мандат приключил по-рано от очакваното. Заради „Уотъргейт“, Никсън бил принуден да се оттегли от поста си през 1974 г. В следващите редове може да се запознаете с някои малко известни факти, свързани с емблематичния скандал: 

Първоначалният план

Един от основните отговорници за аферата „Уотъргейт“ е Гордън Лиди. Смята се, че още като дете той бил вдъхновен от речите на нацисткия лидер Адолф Хитлер, които някои от жителите на неговия квартал в Ню Джърси слушали по радиото. Лиди служил в армията, след което станал юрист и се присъединил към ФБР. Впоследствие станал финансов съветник на комитета по преизбирането на Никсън. 

G. Gordon Liddy, Watergate mastermind, has died at age 90 https://t.co/senDXbZHH4

— CBS News (@CBSNews) March 31, 2021

Според повечето историци, именно Лиди е автор на първоначалната версия на аферата „Уотъргейт“. Неговият план, който така и не бил осъществен, включвал създаването на специални отряди, които да отвличат хора, протестиращи срещу войната във Виетнам и да ги държат като заложници в Мексико. В същото време той настоявал да се отпуснат значителни финансови средства на чернокожата представителка на Конгреса Шърли Чисхолм. Целта му била тя да привлече колкото се може по-голямо внимание, предизвиквайки по този начин напрежение на расова основа. 

Подслушването на членове на Демократическата партия било само малка част от плана на Лиди. Той възнамерявал да компрометира въпросните политици, примамвайки ги да отидат на яхта, пълна с проститутки. Ръководителят на кампанията по преизбирането на Никсън – Джон Мичъл, обаче, преценил, че подобни действия са твърде крайни и наложил вето на всичко, освен подслушването. 

#TodayonJ: To learn more about the Watergate investigation and read the FBI’s Watergate files on The Vault, visit https://t.co/pEtiET42Ii. #Jeopardy

— FBI (@FBI) December 24, 2019

Побоят над Марта Мичъл

Малко след избухването на скандала „Уотъргейт“, съпругата на Джон Мичъл – Марта, се обадила на своята приятелка Хелън Томас, журналист от „Юнайтед Прес“. Тя й споделила притесненията си, че мъжът й е замесен в аферата. Разговорът им, обаче, бил внезапно прекъснат, след като Марта изведнъж се паникьосала и извикала „Просто се махни!“. След това тя сякаш изчезнала. В продължение на дни никой нямал представа къде е тя. 

Марта Мичъл била открита в безпомощно състояние в клуб в Ню Йорк от друга нейна приятелка – Марша Креймър. По тялото й имало много рани и синини. По-късно станало ясно, че докато разговаряла с Хелън Томас, в стаята й влязъл един от охранителите на Никсън – Стив Кинг. Той скъсал кабела на телефона и я пребил. След това тя била затворена в хотелската си стая, където, по думите й, била насилствено дрогирана. Едната от раните, които получила, била толкова сериозна, че се наложило да й бъдат направени шест шева. 

"I’m a political prisoner": Mouthy Martha Mitchell was the George Conway of the Nixon era https://t.co/aeMu5kF8nh

— The Washington Post (@washingtonpost) March 21, 2019

„Компромисът Стенис“

Всеизвестен факт е, че Никсън се опитал да направи всичко възможно, за да прикрие своето участие в аферата „Уотъргейт“. Президентът дори предложил нещо, останало в историята с името „Компромисът Стенис“. За какво става въпрос? Никсън се съгласил да бъдат разкрити записите по скандала, но само при едно условие – за стенограмите да отговаря 71-годишният сенатор Джон Стенис, който бил почти глух. Един от приближените на Никсън – Фред Бъзхарт, щял да му „помага“, което на практика означавало, че сенаторът щял да напише това, което иска президентът. 

Шокиращото в случая е, че планът на Никсън почти проработил. Той получил одобрението на няколко представители на Конгреса, преди специалният прокурор Арчибалд Кокс да му наложи вето. Това довело до прословутото „Клане в събота вечер“, по време на което Никсън настоял главният прокурор Елиът Ричардсън да отстрани Кокс. Ричардсън, обаче, не се поддал на натиска и сам подал оставка.  Същото направил и заместникът му - Уилям Ръкелсхаус. Според повечето експерти, „Клането в събота вечер“ на практика белязало началото на края на Никсън – няколко месеца по-късно Камарата на представителите започнала официалната процедура по импийчмънт на президента. 

45 years ago today, Pres. Richard Nixon, facing damaging new revelations in the Watergate scandal, announced his decision to resign as president. https://t.co/IlGOQ2l9OZ pic.twitter.com/GSzbJjSdvl

— ABC News (@ABC) August 8, 2019

Противоречивата амнистия на Никсън

Процедурата по импийчмънт на избрания за втори мандат Никсън започнала на 27 юли 1974 г. Въпреки всичките му опити да докаже, че няма нищо общо с аферата „Уотъргейт“, той така и не успял да представи убедителни доказателства в подкрепа на своята теза и подал оставката си през август 1974 г. В резултат, президент станал Джералд Форд, който до този момент бил вицепрезидент на Никсън. Месец по-късно, той взел едно крайно противоречиво решение, слагайки край на всички опити Никсън да бъде привлечен под отговорност. 

Според мнозина, въпросната амнистия е резултат от задкулисна договорка между двамата политици, но дали това действително е така е въпрос, на който едва ли някога ще научим отговора. В същото време, обаче, една любопитна подробност била разкрита от медиите. Преди да подаде своята оставка, Никсън попитал както своя адвокат, така и Министерството на правосъдието дали президентът на САЩ може сам да си даде амнистия. Адвокатът му сметнал, че подобен сценарий е възможен, но министерството не било убедено. 
Заместник-главният прокурор на САЩ все пак изпратил писмо до държавния глава, в което го посъветвал да се възползва от вратичка в конституцията, за да запази поста си. Според него, ако Никсън се позове на 25-ата поправка, за да назначи временно Форд за изпълняващ длъжността президент, той може да му даде амнистия. След това, Никсън щял да има правото отново да се върне на поста си, а Форд да продължи да бъде негов вицепрезидент. 

A 1972 call between President Richard M. Nixon and Chief of Staff H.R. “Bob” Haldeman may have included 18 minutes of Watergate talk. Almost 50 years later, Washington is again abuzz over a hole in presidential conversations turned over to investigators. https://t.co/bRWpmHvpHF

— The Washington Post (@washingtonpost) March 30, 2022

Инцидент или покушение?

На 8 декември 1972 г. – близо половин година след избухването на скандала „Уотъргейт“, една новина разтърсила САЩ. Пътнически самолет се разбил в Чикаго, при което загинали 43 души. Сред жертвите била Дороти Хънт – съпруга на Хауърд Хънт (агентът на ЦРУ, който организирал опита за поставянето на подслушвателни устройства в щабквартирата на Демократическата партия). По-късно се оказало, че в багажа си тя носела 10 000 долара. Чарлз Колсън, който бил съветник на Никсън и един от основните организатори на аферата „Уотъргейт“, заявил, че катастрофата изобщо не е инцидент, а покушение, организирано от ЦРУ. Според него, въпросната сума била подкуп, даден й от Никсън, а освен това Дороти Хънт разполагала със скандални материали, свързани с президента. 

Твърдението на Колсън вдъхновило всевъзможни конспиративни теории, но истината е, че няма никакви доказателства в негова подкрепа. Поддръжниците му на свой ред отбелязват, че има някои смущаващи подробности около катастрофата. Пример за това е официалният доклад на експертите, разследвали инцидента. В него се казва, че причината за случилото се е „пилотска грешка“. Това звучи подозрително, тъй като пилотът, управлявал самолета, бил много опитен и имал зад гърба си близо 20 000 летателни часа. Освен това, повод за много спекулации е и големият брой агенти на ФБР, пристигнали на мястото на катастрофата минути след като машината се разбила.