В продължение на векове в някои части на Западна Европа била практикувана една крайно необичайна професия.
Т. нар. грехоядци (на английски – sin-eaters) изпълнявали ритуали, при които „поглъщали“ греховете на наскоро починали хора.
Как се появила тази професия? Кои хора се захващали с нея? И какво било отношението на Църквата към грехоядците?
St Margaret’s church Ratlinghope / Ratchup .
— shroppiemon (@shroppiemon) September 19, 2021
The grave of the last sin-eater, Richard Munslow is the tall grave on the left of the path #shropshire #folklore #sineater #church #graves pic.twitter.com/FlWNBIeiBZ
Отговорите на тези и други въпроси може да научите в следващите редове:
Първите грехоядци
Един от основните принципи, върху които е основана цялата християнска религия, гласи, че праведниците отиват в рая, а грешниците – в ада. Католиците вярват, че за да получи опрощение за извършените от него грехове, всеки човек трябва редовно да се изповядва пред свещеник. Какво обаче ще се случи, ако някой почине, преди да успее да направи това? За мнозина отговорът на този въпрос бил пределно ясен – душата му ще бъде хваната в капан на Земята или ще бъде изпратена в Чистилището.
По тази причина в началото на XVII век в Англия, Шотландия и Уелс се появили първите грехоядци. Какво всъщност представлявала тяхната професия? Обяснено най-просто, те „поглъщали“ греховете на наскоро починалите, за да помогнат на душите им да отидат в рая.
Любопитна подробност е, че традицията да се изпълняват подобни ритуали се запазила чак до началото на XX век.
Хляб и сол
Какво представлявал самият ритуал, изпълняван от грехоядците? След смъртта на даден човек, неговото семейство слагало питка и малка купичка със сол върху гърдите му (в някои случаи вместо сол било използвано мляко). Те трябвало да останат там известно време, за да „попият“ неизповяданите грехове на покойника.
След това грехоядецът изяждал хляба и солта. Според един разказ от 1825 г., в който е описан подобен ритуал, веднага след приключването му семейството на починалия изгорило всички съдове и прибори, докоснати от грехоядеца.
Ниско заплащане
В продължение на дълги години професията на грехоядците се радвала на голяма популярност и в почти всяко населено място имало поне по един човек, занимаващ се с такава дейност. Това обаче изобщо не означавало, че те печелели много пари. Заплащането, което получавали, било по-скоро символично. Според някои свидетелства за всеки извършен ритуал грехоядците получавали сума, равняваща се на няколко долара по съвременните стандарти. Освен че трябвало да погълнат „напоения“ с грехове хляб, от тях се очаквало и да произнесат кратка молитва. Една от тях, която достигнала до наши дни, гласи следното: „Помагам ти, за да почиваш в мир, скъпи човече. За да направя това, аз залагам собствената си душа. Амин“.
Между Иисус Христос и Тлацолтеотл
Според някои първият грехоядец в историята бил не кой да е, а самият Иисус Христос, който се пожертвал, за да изкупи греховете на човечеството. Въпросната теория, макар и отхвърлена от Църквата, била много популярна през XVII и XVIII век. Други са на мнение, че професията произлиза от традицията благородници да раздават храна на бедни семейства, когато някой техен роднина умре. В замяна членовете на въпросните семейства се ангажирали да се молят за душата на покойника. Трети смятат, че произходът на грехоядците е свързан с езически практики, разпространени в Древна Гърция и Египет.
Някои експерти пък свързват необичайната професия с ацтекската богиня на пороците, похотта и опрощението Тлацолтеотл. Според поверията, ако човек ѝ се изповяда на своя смъртен одър и признае какви злини е извършил през живота си, тя ще пречисти душата му, „изяждайки цялата мръсотия от нея“.
В капана на отчаянието
Професията на грехоядците далеч не била престижна. Хората, които се съгласявали да се захванат с нея, отлично осъзнавали, че с всеки извършен ритуал натрупват в себе си все повече грехове. Освен това, грехоядците не можели да се изповядат и да поискат опрощение, тъй като нямали никаква представа какви прегрешения са извършили покойниците, на които помагали да отидат в рая. Повечето от тях обаче били толкова отчаяни, че нямали нищо против да осъдят душата си на вечни страдания, стига да получат в замяна храна. Неслучайно грехоядци най-често ставали просяци или пияници. Някои пък споделяли, че са се захванали с тази професия, тъй като греховете, извършени от тях в миналото, са твърде тежки и душата им вече няма как да бъде спасена.
Отхвърлени от обществото
Въпреки че грехоядците помагали на хората и заслужавали уважение, отношението към тях било повече от грубо. След като приключели с изпълнението на ритуала, семействата на покойниците редовно ги гонели от домовете си, обиждали ги и дори ги удряли, тъй като се притеснявали да не се „замърсят“ от тяхното присъствие.
The Strange History of Medieval Sin-Eaters https://t.co/WOxD9PPwts
— History Defined (@historydefined) June 17, 2022
В интерес на истината мнозина споделяли мнението, че практикуването на тази професия е равносилно на правенето на черни магии. По тази причина, повечето грехоядци били отхвърлени от обществото и дори съществувало поверие, че човек не бива да ги гледа в очите, тъй като това ще му донесе лош късмет.
Църквата и грехоядците
Отношението на Църквата към грехоядците било крайно негативно, което не е особено изненадващо – те все пак замествали погребалните ритуали, изпълнявани от свещениците. По тази причина всеки, обърнал се за помощ към представител на въпросната професия, бил обявяван за еретик, богохулник или поклонник на Сатаната. Самите грехоядци били отлъчвани от Църквата, а в някои случаи се стигало до тяхното задържане и екзекутиране. Всичко това карало повечето хора да се възползват от техните услуги в пълна тайна, без да споделят за това на никого. Редица изследователи предполагат, че професията се появила като акт на протест срещу Църквата и някои нейни порочни практики – като тази да се издават индулгенции за бъдещи грехове. Други пък са на мнение, че хората се обръщали към грехоядци тогава, когато нямали достатъчно пари, за да повикат свещеник.
Още от автора:
Осем истински истории, които ще смразят кръвта ви
От Месалина до Гала Плацидия: Кои са жените, управлявали Римската империя
Мрачната история на зловещия уред, станал символ на смъртните наказания
„Препускат с гръмотевична скорост в тъмните нощи“: Летят ли вещиците с метли?
Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита
Животните, в които се вселявали хора и богове
Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан
Ужасяващата история на кралските раждания
