С редновековието е един от основните периоди в европейската история. Повечето историци считат, че то започва с краха на Западната Римска империя през 476 г. и приключва с възхода на националните монархии, Великите географски открития, разпространението на книгопечатането и началото на Ренесанса в Италия през XV век и в Северна Европа през XVI век.
За повечето хора, живели през Средните векове, магията била неделима част от ежедневието им. Те вярвали в съществуването на различни свръхестествени създания и смятали, че могат да повлияят на света около тях чрез извършването на определени ритуали.
Измама ли е магията?
Августин Блажени, който живял в периода 354–430 г., е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. Редица средновековни философи и теолози били повлияни от идеите и произведенията му. Той смятал, че човек няма как да получи магически способности, тъй като те представляват лъжа, с която демоните изкушават вярващите. Подобно било мнението и на редица по-късни автори.
Master of Saint Augustine, Scenes from the Life of Saint Augustine of Hippo, ca. 1490 #masterofsaintaugustine #themet https://t.co/zdnafEt1jJ pic.twitter.com/ma55kHIyxt
— The Met: Cloisters (@met_cloisters) September 25, 2022
В текста от X век Canon Episcopi например се дава съвет на свещениците да правят всичко по силите си, за да убедят хората, че „фантазмите“, изпращани от Сатаната, не са нищо повече от измама.
Мистичната страна, скрита в облаците
Въпреки че Църквата отричала съществуването на магията, много хора все пак вярвали в нея. Доказателство за това е трактат, написан от епископа на Лион Агобард.
В него той не само заклеймява магията, но и описва някои от най-широко разпространените поверия. Агобард споменава, че мнозина вярвали в съществуването на магьосници, които могат да влияят на времето. Смятало се, че въпросните магове не само предизвикват бури, но и помагат на моряци от мистична страна, намираща се в облаците, да крадат реколтата на земеделците.
Любопитна подробност е, че в друга творба, написана четири века след смъртта на Агобард, също се споменава за въпросните моряци. Учените предполагат, че в основата на този мит стоят миражи, създаващи впечатлението, че в небето се носят кораби.
Магията като престъпление
През XIV век Църквата започнала да счита магията за престъпление. По това време до започването на процеси срещу хора, обвинени в подобни деяния, се стигало сравнително рядко (това се променило през XVI и XVII век, когато избухнала масова истерия и започнал т. нар. Лов на вещици).
This is a 15th century illustration of a Necromancer in a #magic circle. It is from John Lydgate’s *The Pilgrimage of the Life of Man* (1426). #Occult #Paranormal #Medieval #Supernatural pic.twitter.com/QLHcgObuLa
— Efram Sera-Shriar 👻 (@DrEframSS) September 23, 2022
В повечето случаи пред съда се изправяли отделни хора или малки групи, членовете на които били пряко свързани – например семейства или прислужници, за които се считало, че помагали на своите господари в извършването на магически ритуали.
Свещениците, които правели магии
Изненадващо или не, съществуват сведения за духовници, които също прибягвали до магически практики. Пример за това са монасите от ордена на Августин Блажени в Кентърбъри. Те притежавали около 30 книги, в които се описвало как да бъдат извършвани различни мистични ритуали – като призоваването на духове например. Някои свещеници пък съчетавали елементи от католицизма с магията. През XII век в Англия бил широко разпространен обичаят духовници да извършват ритуали за плодородие, поръсвайки буци пръст с мляко, мед, масло, билки и светена вода и произнасяйки молитви.
Забавната страна на магията
Хората през Средновековието невинаги гледали на магиите като на някакви мистериозни ритуали, свързани с призоваването на свръхестествени сили. Книгата от XIV век Secretum Philosophorum е нагледно доказателство за това. В нея се съдържат всевъзможни съвети за извършването на забавни трикове и фокуси. Един от абзаците е посветен на използването на невидимо мастило, с помощта на което може да „изумите своите приятели“.
In medieval science, astronomy was the most important discipline but astrology was respectable too, and it shaded into magic https://t.co/Jg9Ucz8G0f
— The Economist (@TheEconomist) October 14, 2020
В друг е описано как даден предмет може да се премести, без да бъде докоснат, а пък в трети се дават съвети как човек може да се освободи, ако ръцете му са вързани зад гърба.
Женска професия
В продължение на векове жителите на Скандинавския полуостров се отнасяли с голямо уважение към магията и използването на руни или поезия за постигането на свръхестествени ефекти. В техните очи, обаче, с такива практики трябвало да се занимават единствено жените.
Викингите смятали, че всеки мъж, решил да се захване с магически ритуали, се унижава. По тази причина не е особено изненадващо, че в сагите подобни персонажи почти винаги са описвани като злодеи. Върховният бог Один също извършвал магии, заради което станал обект на подигравки от страна на бога на хитростта и лукавството Локи.
В същото време за жените, занимаващи се с подобни дейности, се говори с огромно уважение. Пример за това е следният откъс от сагата за Ейрик Червения, посветен на магьосницата Торбьорг: „Когато тя влезе, всички мъже сметнаха за свой дълг да се изправят и да я поздравят”.
Между магията и науката
През Късното средновековие много хора започнали да смятат, че магията трябва да се разглежда като неделима част от науката. Един от тях е германският теолог Алберт Велики. Той е известен както с всеобхватните си познания в сфери като философия, богословие и естествени науки, така и с приноса си за популяризирането на идеята, че религията и науката не само не си противоречат, но могат и да се допълват взаимно.
Алберт Велики вярвал, че камъните имат специални лечебни сили, а чрез астрологията действително може да се предсказва бъдещето. Показателен е и фактът, че много монарси покровителствали астролози и се допитвали до тях, когато им предстояло да вземат някакво важно решение.
„Чук за вещиците“
Malleus Maleficarum (на немски е известен като Hexenhammer, т.е. „Чук за вещиците“) е вероятно най-известният средновековен текст, свързан с магията. Той представлява трактат по демонология, публикуван за пръв път в град Шпайер през 1487 г. В книгата се обсъжда необходимостта да бъде разбрана мерзостта на магьосничество, описват се злодействата, извършвани от вещиците и вещерите, както и начините да им се противодейства, а освен това съдържа и напътствия за започването на съдебни процеси срещу хора, практикуващи подобни нечестиви практики.
Bats, serpents, frogs & toads are coming out to play for #Halloween!
— Leeds Lib Galleries (@LULGalleries) October 31, 2018
This 1494 printed book "Malleus Maleficarum" is the most widely known treatise on #witchcraft. It is from the Howard de Walden collection held in Special Collections: https://t.co/iyPPR4zBhs pic.twitter.com/XCqFEx8L2r
Автор на творбата е инквизиторът от Доминиканския орден Хайнрих Крамер. Любопитна подробност за него е, че той си навлякъл гнева на много църковни служители заради начина, по който разпитвал жени, обвинени, че са вещици. Те били възмутени от това, че Крамер им задавал предимно въпроси, свързани със сексуалния им живот.
Стигнало се дотам, че срещу него се обявил епископът на Инсбрук, който освободил всички жени, задържани от Крамер. Всичко това се случило в периода 1482 – 1484 г. Именно този провал накарал инквизитора да се захване с написването на Malleus Maleficarum. Чрез книгата той искал да оправдае използваните от него методи, а и да представи една крайно преувеличена версия на успехите му в лова на вещици.
Още от автора:
Между легендите и историческите факти: Защо вещиците летят с метли?
Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита
Животните, в които се вселявали хора и богове
Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан
Ужасяващата история на кралските раждания
Най-загадъчните убийства и погребения в историята
