С амо три дни – толкова време имаха депутатите да внесат предложения между първо и второ четене на първия български бюджет в евро за 2026 г. На сайта на Народното събрание са публикувани общо 96 предложения за промени, сред които няколко значими инициативи, които могат да окажат влияние върху разходната и социалната политика на страната.
Кабинетът одобри проекта на държавния бюджет за 2026 г.
Едно от тях е предложението на Цвета Караянчева за премахване на §16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г. То предвижда отмяна на остарели текстове, касаещи Министерския съвет и администрацията му, както и намаляване на числеността на администрацията с не по-малко от 5% за 2026 и 2027 г.
Севим Али от ДПС предлага премахване на остарели разпоредби за мюсюлманското вероизповедание, освобождавайки над 30 млн. лв. от държавния бюджет. Средствата да бъдат пренасочени към строителство и ремонт на джамии в над 15 населени места, като целта е да се прекрати държавното финансиране на религиозни дейности и да се гарантира равнопоставеност между вероизповеданията.
Технически изменения се предвиждат и в Закона за администрацията и Закона за Министерския съвет, с актуализиране на остарели текстове и намаляване на числеността на администрацията с поне 5% за следващите две години.
Проектобюджетът предвижда минимална заплата от 605 евро
По отношение на религиозните субсидии, предложенията предвиждат увеличаване на държавната помощ за Българската православна църква с 10 млн. евро целево за строителството на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Ивайло Чорбов е внесъл документ за вписване на поправката, като добавя мотивите за спешен ремонт на катедралата.
Също така се обсъжда значително увеличение на бюджета за мюсюлманското вероизповедание – от 65,312 млн. евро на 758,120 млн. евро, а допълнителни 50 млн. евро са предвидени целево за строеж и ремонт на джамии. Предложенията са внесени от депутати основно от ДПС, включително Делян Пеевски и Йордан Цонев.
Очаква се в сряда бюджетът за първи път в евро да влезе за разглеждане в ресорната комисия на Народното събрание. Управляващите предвиждат минималната работна заплата да достигне 620 евро, като обаче ще се увеличат и осигуровките.
План-сметката вече предизвика критики от социалните партньори – синдикатите излязоха на протести, а работодателите заявиха готовност да изразят недоволство, основно заради двойното повишаване на данък дивидент и липсата на реформи.
Бюджет 2026: Исторически момент за България (ОБЗОР)
Според управляващите Бюджет 2026 е изготвен в съответствие със законовите разпоредби. Макроикономическите параметри включват растеж на БВП от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%. Предвижда се догодина брутният вътрешен продукт да достигне малко над 120 млрд. евро, а дефицитът да бъде около 3% от БВП.
Работодателите критикуват бюджета като прекомерно разходен и без реформи, с недофинансирани обществени сфери и опасно нарастващ държавен дълг. Според тях план-сметката ще доведе до по-високи данъци и „изземване на доход от всеки зает“.
Синдикатите от КНСБ настояват за 10% увеличение на заплатите в обществения сектор, повече колективни договори и спиране на противопоставянето между отделните сектори. Те искат и допълнително финансиране – сред тях средства за държавната администрация и транспорта. След протеста на синдикатите вчера, утре се очаква нов такъв, но този път с участието на работодателите, съобщава NOVA.
„Чуха ни за НОИ, четири милиона евро, което ще доведе до 15% ръст на заплатите. Но, за съжаление, вчера на площада имаше много други структури, които останаха недофинансирани, които получиха много по-малко от 10 процента, даже някои под 5 процента”, коментира Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
По техни сметки обаче са необходими поне още 23 милиона за увеличение на заплатите в БДЖ, НАП, Агенцията по заетостта и тази за социално подпомагане. Според работодателите обаче няма никакъв смисъл да се дават такива пари за нереформирани системи, а освен това сметката ще се връчи на частния сектор.
„Ние имаме само за 2026 година планирано изземване на доход на работещите в реалния сектор от над 1 млрд. лева. Това се прави с презумпцията за пенсионната система, в която няма никакъв ред. Това, извинявам се, прилича на цирк, на пародия на бюджетна процедура”, казва Румен Радев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Според експерти счупеният диалог между държавата и социалните партньори е причината за протестните действия и на синдикати, и на работодатели.
„Диалог не се състоя, много е важно диалогът, колкото по-голям е диалогът, толкова по-добро е управлението. Никак не е маловажно голямото недоверие в големи системи в държавата”, коментира Христина Христова, бивш социален министър.
План-сметките на НЗОК и ДОО се очаква утре да бъдат разгледани в бюджетната комисия в парламента.
Ключовите параметри на проекта за Бюджет 2026 са:
- Общи приходи: ~82 млрд. лв.
- Общи разходи: 78 млрд. лв.
- Дефицит: 2,8% от БВП
- Нов дълг и гаранции: +2 млрд. евро, общо над 10 млрд. евро
- Капиталови разходи: 11,2 млрд. лв., главно за еврофондове
- Увеличение в: здравеопазване (+1,1 млрд.), образование (+900 млн.), отбрана (+800 млн.)
- Намаление за Столична община: –100 млн. лв.
Бюджет 2026: Скритите сметки на властта
Управляващите настояват, че бюджетът не подлежи на съществени промени, а парите за здравеопазването ще бъдат разпределени според новите правила на Здравната каса – 260 млн. евро за заплати на медицинския персонал.
Бюджетът за 2026 година е първият в историята на страната, изготвен в евро, във връзка с предстоящото въвеждане на еврото, което добавя допълнителен фискален и политически контекст.
