И зточният фронт по време на Втората световна война е събирателно понятие за сраженията между нацистка Германия и СССР в Централна и Източна Европа, състояли се в периода 1941 – 1945 г.
Това е най-големият военен театър в историята. На него се сражават и умират повече хора, отколкото на всички останали фронтове по време на войната, взети заедно. Именно там се провеждат някои от най-мащабните битки – като тази при Сталинград и обсадата на Ленинград.
Operation Barbarossa: Unseen Second World War photographs by Field Marshal Wolfram von Richthofen https://t.co/WqQls4PpTO pic.twitter.com/hlkXgBmh2y
— Telegraph Breaking News (@TelegraphNews) March 27, 2017
Поражението на Германия в конфликта със СССР се превръща в една от основните причини за краха на Третия райх.
Изненадваща инвазия
Германската инвазия в СССР е една от най-големите изненадващи атаки в световната история. Според редица историци обаче тя далеч не е била неочаквана. Въпреки че Съветският съюз и нацистка Германия подписали пакт за ненападение през август 1939 г., много хора още тогава били убедени, че в някакъв момент Адолф Хитлер неизбежно ще реши да нападне СССР. Йосиф Сталин обаче отказвал да се вслуша в тези предупреждения. В месеците преди нападението, до него достигнали десетки доклади на шпиони, според които инвазията ще започне съвсем скоро.
Той също така повярвал на Хитлер, който обяснил присъствието на германски войски в близост до границите на СССР с желанието му да ги отдалечи от зоните, бомбардирани от британската авиация. Сталин дори забранил да се стреля по германските разузнавателни самолети, които все по-често започнали да навлизат „случайно“ във въздушното пространство над Съветския съюз.
Необяснимото му доверие в Третия райх се сринало на 22 юни 1941 г., когато започнала операция „Барбароса“ и близо 4 млн. германски войници нахлули в СССР.
Очаквания за бърза победа
Операция „Барбароса“ трябвало да доведе до тотален крах на СССР в рамките на около половин година. Много хора обаче сметнали, че това може да се случи още по-бързо. През първата седмица на инвазията германската армия убила или ранила около 150 000 съветски войници. Нацистките военновъздушни сили „Луфтвафе“ пък свалили 2000 съветски самолета само за два дни. Всичко това накарало редица чуждестранни експерти да заявят, че победата на Германия е въпрос на седмици или дори дни. Това обаче така и не се случило. Огромен брой съветски войници загинали или били ранени, но и нацистките сили понесли изключително тежки загуби.
German soldiers struggle through the mud during the Rasputitsa season on the Eastern Front, 1943-44. #WW2 pic.twitter.com/vZg0aAlder
— WWII Pictures (@WWIIpix) June 12, 2022
До ноември 1941 г. загинали над 700 000 души от германската армия, а след серия от съветски контраатаки Хитлер окончателно се простил с надеждите, че ще успее да постигне лесна и бърза победа над СССР.
„Генерал Мраз“
Една от основните причини, поради които опитът на Хитлер да превземе СССР се провалил, била тежката руска зима, известна с прякора „Генерал Мраз“ (въпросното име се появява за пръв път през 1812 г. в британска карикатура, посветена на катастрофалната военна кампания на Наполеон в Русия). Нацистките военачалници отлично осъзнавали, че тежките студове ще се превърнат в сериозна пречка за операция „Барбароса“. По тази причина те искали да принудят Съветския съюз да капитулира още преди настъпването на зимата. Планът им обаче се провалил.
A column of German StuG III assault guns loaded with infantry in Ukraine, winter 1944. #WW2 pic.twitter.com/8dwGEvFsQb
— WWII Pictures (@WWIIpix) January 25, 2022
В края на 1941 г. германското настъпление спряло. Облечени със своите летни униформи, много войници на Вермахта трябвало да използват хартия и слама като подплата, за да се топлят. Това обаче нямало как да ги предпази от минусовите температури и много от тях измръзнали (предполага се, че студовете отнели живота на поне 100 000 войници). Показателен е фактът, че са документирани близо 15 000 случая на ампутации на крайници.
Зимата се оказала огромен проблем и за нацистката военна техника. Танковете и джиповете често отказвали да запалят, а оръдията замръзвали и не можели да бъдат използвани. Червената армия, която била далеч по-подготвена за сражения в подобни условия, на свой ред използвала специално пригодени пушки, ски и камуфлажни дрехи, за да извършва изненадващи атаки срещу своите противници.
Битката при Курск
На Източния фронт се състояли някои от най-големите и важни сражения по време на Втората световна война. Едно от тях е битката при Курск, в която взели участие около 4 млн. войници, 13 000 бронирани машини, 12 000 самолета и 50 000 оръдия. Историците отбелязват, че това е последната голяма немска офанзива срещу СССР. Тя започнала на 5 юли 1943 г. Целта на Хитлер била да си върне контрола над територията около Курск, загубена след поражението на германската армия в ключовата битка при Сталинград.
Kursk WW2: Why Russia is still fighting world's biggest tank battle https://t.co/SiRzSzAsYZ
— BBC News (UK) (@BBCNews) July 12, 2019
Т. нар. операция „Цитадела“ трябвало да стартира през май, но началото ѝ било отлагано на няколко пъти. Причината била желанието на Хитлер в района да се натрупат достатъчно много танкови формации, в състава на които влизали новите танкове „Пантера“ и „Тигър“, както и самоходните противотанкови оръдия „Елефант“. Това дало на Червената армия достатъчно време да укрепи своите позиции.
В хода на операция „Цитадела“ се провело най-голямото танково сражение в историята. Това се случило на 12 юли, в района на Прохоровка, където били струпани около 1500 танка и самоходни оръжия. В рамките на един ден германската армия загубила 10 000 души, както и 350 танка. Това се оказало повратен момент, тъй като германската армия преминала към отбрана, а от 16 юли започнала да отстъпва от своите позиции. Според някои историци, битката при Курск приключила чак на 23 август, когато Червената армия превзела Харков.
Ужасяващи военни престъпления
Ожесточените сражения на Източния фронт били белязани от извършването на голям брой военни престъпления. Нацистката армия унищожила редица селища в хода на операция „Барбароса“. Десетки хиляди евреи и представители на други малцинства били разстреляни или убити в мобилни газови камери. Освен това по време на продължилата близо две години и половина обсада на Ленинград, стотици хиляди жители на града починали от глад и студ.
Tiger Tanks during the Battle of Kursk, July 1943.#WW2 pic.twitter.com/XhXDu2v1ui
— WWII (@WWII9) August 11, 2021
Червената армия също е отговорна за някои ужасяващи престъпления. В последните дни на войната, по време на настъплението към Берлин, съветските войници разстреляли, изгорили живи или разпънали на кръст стотици хиляди цивилни германци. Според някои изследвания, те също така изнасилили около два милиона жени.
Съдбата на пленените германски войници
Западните съюзници освободили последните заловени от тях военнопленници през 1948 г. В същото време много германски войници, пленени по време на бойните действия в СССР, останали в страната още няколко години. Повечето от тях били изпратени да работят в мини. По различни данни между 400 000 и 1 млн. германски военнопленници загинали. Около 20 000 войници все още били в съветски плен през 1953 г., когато Сталин починал. Последните от тях били освободени в периода 1955 – 1956 г. – цяло десетилетие след приключването на Втората световна война.
Още от автора:
Чеченските войни и конфликтът в Украйна – уроците на историята
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
Той е един от най-жестоките диктатори в историята на Европа
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
Сталин вярваше, че това е една от най-големите заплахи за СССР
