Х артията побеждава камъка, камъкът – ножицата, а ножицата – хартията. Това са правилата на една от най-лесните за научаване и популярни по цял свят игри. Едва ли има човек, който поне веднъж да не е намерил решение на някой дребен спор с нейна помощ.
Какъв е произходът ѝ? Може ли да се приложи някаква стратегия, която да ни гарантира победа? И дали човекът е единствения вид, който е способен да играе на „Камък ножица, хартия“?
Историята на „Камък, ножица, хартия“
Повечето историци смятат, че играта е създадена в Китай по време на династията Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.), като използваните символи били други – жаба, стоножка и змия. Няколко века по-късно тя била пренесена в Япония. Там получила името сансукуми-кен, което означава „тримата, които се страхуват един от друг“. Въпросът кога символите били променени и се превърнали в познатите по цял свят днес камък, ножица и хартия е обект на много спорове. Предполага се, че това се случило именно в Япония през XVII в. Там обаче знакът за хартия всъщност означавал нещо малко по-различно – парче плат.
The Long, Winding History of Rock Paper Scissorshttps://t.co/wfoPrgL65O pic.twitter.com/bih9DyahoI
— Damn Interesting (@DamnInteresting) March 4, 2020
В началото на XX в. играта започнала да става все по-популярна и в други държави. В писмо, изпратено до британския вестник „Таймс“ през 1924 г. се твърдяло, че тя всъщност е със средиземноморски произход и се нарича „зот“. Друг читател по-късно се свързал с редакцията за да отбележи, че играта очевидно е „джан-кен-пон“, която е много разпространена в Япония. През 1927 г. за нея било споменато и във френско детско списание, където била наречена „ши-фу-ми“ (смята се, че това име произлиза от старояпонските думи за „едно, две, три“). Играта достигнала САЩ през 30-те години на миналия век. На нея била посветена статия, публикувана във вестник „Ню Йорк Таймс“ през 1932 г. В енциклопедия, публикувана през следващата година, играта пък била описана като метод за разрешаване на спорове, често практикуван от децата в Япония.
Печеливша стратегия
Каква е връзката между играта „Камък, ножица, хартия“ и начина, по който вземаме решения? И дали е възможно да бъде създадена печеливша тактика, благодарение на която винаги да надделяваме над своите опоненти? Отговори на тези въпроси се опитва да даде изследване, проведено през 2014 г. от екип китайски учени. В него участвали 360 студенти, които били разделени на 60 групи (във всяка група имало по шестима души). От тях се изисквало само едно нещо – да играят на „Камък, ножица, хартия“. Учените на свой ред наблюдавали внимателно поведението им.
How to win at rock-paper-scissorshttp://t.co/KPfWAZXXJR pic.twitter.com/UfS8mb8lmf
— BBC News (UK) (@BBCNews) May 2, 2014
Те достигнали до някои интересни заключения. Според едно от тях, хората са склонни да се придържат към избора си, ако той им донесе успех. Обяснено по друг начин – ако сте показали хартия и сте спечелили, то най-вероятно ще повторите своя ход и през следващата игра. Две или повече поредни загуби на свой ред карат хората да променят своето решение и да покажат различен символ. Авторите на изследването наричат въпросната стратегия „печелиш – продължаваш, губиш - променяш“. Те добавят още нещо любопитно: мъжете най-често първо показват камък, а жените – ножица. Учените обобщават, че играта изглежда напълно непредсказуема и в много отношения прилича на хвърлянето на монета, но всъщност е напълно възможно да предвидите решението на своя опонент.
Световно първенство
През 1995 г. братята Дъглас и Греъм Уолкър решили да създадат свой уебсайт. Имало само един проблем – те нямали никаква представа какъв да бъде той. Двама обичали да играят на „Камък, ножица, хартия“ в своя гараж, докато си разменят обиди и заядливи коментари. Затова и решили сайтът да е посветен на въпросното им хоби. В него те добавили измислени разкази и фалшиви традиции, свързани с играта. Всичко започнало като шега, но съвсем скоро сайтът им се превърнал в истинска сензация.
Rock, paper, scissors is ostensibly a game of chance.
— CNN (@CNN) August 28, 2019
But players can deploy different strategies to win -- and in one game between two auction houses, millions of dollars were at stake. https://t.co/FTH7PSuiKN
Популярността му нараснала толкова много, че през 2002 г. братята Уолкър наели бар в Торонто, в който се състояло първото „Световно първенство по Камък, ножица, хартия“. Дъглас по-късно споделил, че очаквал да дойдат 25 – 30 души, с които да изпият по няколко бири и да се позабавляват. За негова изненада, барът се оказал твърде тесен за стотиците желаещи да се включат в надпреварата. На следващата година, медии като CNN отразили събитието, а през 2006 г. спонсорите на състезанието осигурили парична награда за победителя в размер на 50 000 долара.
Шимпанзетата, които играят на „Камък, ножица, хартия“
Може би ще се изненадате, но ние не сме единствения вид, способен да играе на „Камък, ножица, хартия“. Това могат да правят и шимпанзетата. Изследвания, проведени от японски и китайски учени, показали, че въпросните човекоподобни маймуни демонстрират умения, сходни с тези на четиригодишно дете. Това, което ги затруднявало най-много, било да осъзнаят, че правилата на играта представляват затворен кръг (камъкът е по-силен от ножицата, а тя побеждава хартията. Ако бъде следвана линейна йерархия, камъкът би трябвало да надделява над хартията. Всички знаем обаче, че това не е така).
Chimps can play rock-paper-scissors https://t.co/NeQW1BWFfl
— BBC News (World) (@BBCWorld) August 16, 2017
Показателен е следният факт – шимпанзетата научавали най-лесно какво е отношението между камъка и хартията. Това им отнемало средно по около 1,71 сесии. В същото време, за разбирането на връзката между камъка и ножицата трябвало да бъдат провеждани средно по 3,14 сесии, а за тази между хартията и ножицата – по 14,29 сесии. Въпреки това, способността на маймуните да разсъждават, използвайки като основа правилата на играта, изумила експертите. Според тях, заключенията от изследването им могат да променят начина, по който гледаме както на уменията на шимпанзетата да решават различни проблеми, така и на социалните им отношения и начина, по който общуват помежду си.
Още от автора:
Защо такситата са жълти, гумите – черни, а самолетите – бели?
Грехоядците, които „поглъщат“ греховете на наскоро починалите
Лъжа, с която демоните изкушават вярващите: Магията през Средновековието
6 изобретения, които промениха света завинаги
Дали не се мислим за по-умни, отколкото сме?
Шест изобретения, които бяха посрещнати с недоверие, но промениха света
Бронзовият гигант, който не знаеше, че е робот
