Т ака наречената „четвърта стена“ е термин, който произхожда от театъра и е намерил своето приложение в киното. Той илюстрира доста буквално невидимата четвърта стена, която отделя публиката от сцената – или персонажите пред камерата от нейния обектив. Разбиването на „четвъртата стена“ се изразява в директно адресиране на аудиторията от персонаж на екрана или подиума.
В повечето случаи това е инструмент за сатира, но често е и израз на повествователна слабост, до който се прибягва, когато дадени мотиви остават недоизяснени в рамките на сюжетното действие или хуморът в сценария просто не е достатъчно ефективен, за да постигне желания ефект у зрителя. Освен това, особено когато става дума за разбиване на четвъртата стена в киното, адресиращият публиката персонаж следва да бъде изигран от изключително харизматичен актьор, за да има успех похватът.
Логичната причина за това е да се формира ефикасно директна емоционална връзка между героя и зрителите. Това е и водещата причина „Енола Холмс 2“ да е толкова очарователен филм и да се радва на толкова широк зрителски интерес в Netflix – главната героиня, която често се обръща директно към камерата и води диалог с публиката, е вече завършена филмова звезда, макар и само на 18 години.
Това е Мили Боби Браун, звездата на хитовия сериал Stranger Things и филми като „Годзила: Кралят на чудовищата“. Актрисата е получила 10 милиона долара, най-високият хонорар, изплащан някога на изпълнител в киното на нейната възраст, но надали някой може спори, че младата жена си заслужава парите. Около половината филм се състои от близки кадри на лицето ѝ.
Браун не допуска нито една грешка в тези деликатни моменти, претегля с изумителен за възрастта си усет всяко трепване на чертите си, балансира съвършено и тембъра си, и представя на зрителите очарователна главна героиня, зад която да застанат и която да ги поведе на забавно приключение в Англия в края на 19 век. В него по-младата сестра на Шерлок Холмс разследва изчезването на младо момиче.
Обръщенията на героинята към публиката могат да бъдат изрязани от сценария и това не би попречило на разбирането на сюжета, на мотивите на персонажите или основните послания. Но те доукрасяват портрета на младата Енола със самоирония, хумор и съвсем обикновена човечност, с които Браун пропива репликите си сякаш без капка усилие.
Не се и съмнявайте, че ако бяха изречени от по-малко способен или чаровен актьор, тези кратки монолози биха придали ново значение на така обичания в България жаргонен термин „дървен сценарий“. Но сценарият на „Енола Холмс 2“ е далеч от това определение. Лентата всъщност представя сюжетното си действие на по-добро ниво дори от предшественика си, превръщайки се в рядък случай на продължение, което надгражда качествата на оригиналния филм.
Да, героите на екрана имат малко общо с тези на Артър Конан Дойл, но следва да сте наясно още преди да си пуснете „Енола Холмс 2“, че лентата е базирана на литературни произведения, написани през 21 век от награждаваната авторка Нанси Спрингър. Имената, костюмите и някои ключови реплики може да са ви познати, но няма начин да гледате на филма или на неговия прешественик като нещо различно от изцяло оригинални произведения.
Шерлок Холмс в лентата се играе от суперзвездата Хенри Кавил, който се справя с легендарното амплоа, или по-точно с тази конкретна интерпретация, не по-зле от именитите си предшественици в ролята. При все често изтъкваните си физически качества, Кавил тушира почти изцяло излъчването си на секссимвол и е достоверен като гениалния детектив с редица пороци.
Героинята на Хелена Бонъм Картър – майката на Шерлок и Енола – чиято личност беше същинска дупка в сюжета на първия филм, може да бъде възприета като мистерия много по-лесно в „Енола Холмс 2“. Многократно доказаната актриса се забавлява видимо в динамичната роля. От поддържащия състав изпъква още и не дотам известната Шарън Дънкан-Брюстър, която е безупречна в заключителните сцени, в които светлината на прожекторите пада върху нея.
Сюжетът инкорпорира истинската история за стачката от 1888 година на жените, работили при кошмарни условия във фабриките за кибрит в Лондон. Сцената, в която е илюстрирано началото на стачката, е несъмнено най-лошата и абсурдна от целия иначе развлекателен филм, тромаво и насилствено натикана в действие, с което е в пълен тонален дисонанс повествователно. Единствената ѝ изкупителна черта е, че може да функционира като урок по история.
Но въпросната сцена не променя смисъла на сюжета, не лишава от чар сцените със звездите в главните роли и не убива интригата в центъра на сценария. Ако човек просто я пренебрегне, остава в компанията на „Енола Холмс 2“, филм с чудесен приключенски дух, премерени намигвания към зрителите и предостатъчно поле за страхотните изпълнители пред камерата да блестят.
Още от автора:
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Това е най-скъпата продукция в историята на Netflix
